Регионален исторически музей - Русе
"All that I experienced afterwards had already been in Roustchouk". Elias Canetti
Русенските женски дружества от средата на ХIХ до средата на ХХ век

Ренета Рошкева, уредник в отдел История на България XV-XIX век

В традиционното българско общество от втората половина на ХІХ век жените се радват на относително по-добра позиция в сравнение с мюсюлманките. Това произтича най-вече от тяхната ангажираност със земеделски труд, както и от религията. Въпреки това и българките остават в частното пространство на семейството, като образованието им продължава да се смята за ненужно и неприсъщо на тяхната природа. Със засилването на националните тежнения, обаче, на преден план излизат мненията за необходимостта от образование на женския пол, с аргумента, че така жените ще могат по-добре да изпълняват задълженията ("обязаностите") си на съпруги и майки. В Русе се основава женско дружество ("Стопанка", декември 1969 г.), чиито цели са просвещение, подпомагане на женското образование, благотворителност. В общи линии такива са задачите на повечето женски организации до преди освобождението, като и след това много от дружествата продължават да се занимават със същите проблеми в новите условия на свободна България.

"Стопанка" съществува в продължение на 8 години (декември 1869-1878) и в него членуват 208 жени. Три пъти седмично по две надзирателки, избирани всяка седмица на  заседание на настоятелството, обхождат девическите училища в града и следят за проблемите и правилното им функциониране. Тази ангажираност и добрата работа на жените е повод градската българска община през 1874 г. да гласува доверие на дружеството и да реши "да се избере настоятелство на девическите училища от женското дружество". Събират се средства, освен от членски внос, от дарения, лотарии, търси се съдействието на всички заинтересовани страни за подобряване на девическото образование в града. Благодарение на женското дружество през 1872 г. е открито новото здание на Варошкото момичешко училище, осигурени са средства и за две квартални училища. Средства, дрехи и учебници за социално слаби девойки, стипендии за продължаване на обучението на момичета в по-горна образователна степен - това е основната дейност на дружеството. Правят се сказки, организирана е библиотека, както и неделно училище за жени. "Стопанка" се включва в работата на читалището и подпомага осъществяването на театралните представления. Благотворителността, характерна за женските дружества, се проявява и при подкрепата за участниците в освободителното движение (чрез отпускани средства на баба Тонка, събиране на пари, дрехи и обувки за пострадалите по време на Априлското въстание и на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г.).

След Освобождението, през 1882 г., се възобновява дейността на женското дружество в града, като сега то приема името "Добродетел". Дейността му в периода до 90-те години на ХIХ век не е много голяма (има податки за благотворителност във връзка със Сръбско-българската война 1885 г.), но в последното десетилетие на века то заявява своите претенции за водеща роля сред русенските жени. Още през 1892 г.строи сграда и открива първата забавачница в града. От 1895 г. до 1945 г. поддържа Девическо професионално училище, където се дава специализирано образование (шивачество) на много момичета, като с това те имат възможността да си осигуряват сами прехраната. През 1907 г. дружеството отваря сиропиталище, където по време на Балканските войни са настанени много сираци от бежански семейства от Южна Тракия. Тук получават подслон и грижи годишно до 80 деца. През 1926 г. "сиропитала" е предотстъпен с целия си инвентар на държавата за отглеждането на тези деца. През 1924 г. "Добродетел", заедно с християнското дружество "Добрина-Йосиф І", открива и съвместно поддържа до средата на века старопиталище за около 20 мъже и жени на възраст над 60 години. Дружеството има от 1928 г. безплатна ученическа трапезария, в която дневно се хранят от 70 до 110 деца. В 1938 г. е открито Домакинско-майчинско училище, където момичета, непродължили образованието си, получават допълнителни знания за семейството и същевременно, обучавайки се, се грижат за социално слаби деца: в детската градина и ясли към училището. Дружество "Добродетел" съществува през целия следосвобожденски период; членува в създадения през 1901 г. Български женски съюз (БЖС), в Българската секция на Международната женска лига за мир и свобода; има своя младежка културно-просветна организация - "Пчелички" (с ръководителка Тонка Обретенова - Просеничкова). Взема дейно участие във всички благотворителни инициативи в града, в работата на Русенския клон на дружество "Червен кръст" и на Съюза за закрила на децата в България. Дългогодишни председателки на дружеството са Недялка Гатева, Димитрана Иванова (по-късно и председателка на БЖС), Мария Бисерова, Деспина Начева.

Второто по популярност женско дружество през междувоенния период е "Закрила", което е създадено през 1929 г. с цел "материална и морална закрила на девойки и жени", които са принудени да продължат образованието си в Русе или търсят работа тук. То е дело на група педагожки начело с бившата учителка от Девическата гимназия Здравка Кънчева, която е и негова дългогодишна председателка. Известни нейни заместнички са Здрава Стойчева, Радка Шаранкова, Свобода Тинчева. Дружеството урежда дом-пансион с името "Закрила" за момичета, а от 1933г. - и за момчета. Върши просветна дейност, набира средства и за свои стипендиантки, дава безплатни обеди и вечери. С оглед спокойствието на работещите жени през летните ваканционни месеци, "Закрила" открива и поддържа три детски летни игрища - в центъра, зад кино "Св. Георги" и зад училище "Братя Миладинови" (1930 г. - 1935 г.), в които целодневно децата играят под грижите на подготвени за целта ръководители. От началото на века в Русе, подобно на други големи градове, се оформя слугинството като социална прослойка, която се оказва и един от най-болните въпроси на тогавашното общество. Закрилата на дружеството се разпростира и върху дошлите от село да търсят работа момичета и през 1932 г. то разкрива Слугинско бюро (просъществува до 1935 г.), което посредничи между тях и техните наематели. Осигурена е и спалня за нощуване на кандидатките за работа. За няколко години дружеството урежда и лятни колонии (почивки) за социално слаби момичета в аязмото "Св.Марина", Беленско.

Друга женска организация в града (основана през 1926 г. ) е русенският клон на Съюз “Любов към родината”. Нейната дейност е подчинена патриотичността като основновополагаща добродетел и на лозунга “Работи само за България!”. На "жената" е предоставена "великата мисия" - продължението на българската нация, както и изискването да възпитава в българщина, скромност и честност; да бъде перфектна в предназначението си като майка, съпруга, дъщеря и българка. Разбира се и тук има традиционната благотворителност, но тя е по-скоро подчинена на патриотичността в характеристиката на организацията. Дружеството поддържа от 1936г. училище за "закъснели в развитието си деца", откликвайки на необходимостта от подобно заведение в града. председателки на организацията - Евгения Константинова и Бояна Иванова.

Женското кооперативно общество в Русе, обединява “жените кооператорки и сътруднички на кооператизма” и членува в Съюза на жените кооператорки в България със седалище в София. Целта на русенската женска кооперативна група, както на всички други подобни общества е да “повдигнат кооперативното съзнание на жената и да я спечелят всецяло за делото на кооператизма”. По същество това е просветна организация. Основна дейност са различни сказки, срещи, на които се обсъждат проблемите на кооперативното дело, чествания на дейци. Паралелно с това дружеството взема под своето морално и до голяма степен материално покровителство млади русенски дарования от музикалните среди - урежда техни концерти като набраните средства отиват за довършване на образованието им (Райна Гецова, Ото Либих). Начело на дружеството е Тонка Поборникова.

От февруари 1934 г. в Русе съществува и женско културно-просветно благотворително дружество "Добруджа". Занимава се с проблемите на българки-бежанки от Южна Добруджа, напуснали родните си места (с преминаването на тази българска област в рамките на румънската държава в резултат на Ньойския мирен договор след Първата световна война)- с материалната и духовната им подкрепа. Дружеството развива широка благотворителна дейност: неделно училище за неграмотни добруджанки, летни колонии, раздаване на дрехи и храни на нуждаещи се, помощ на болни, подпомагане на сираци. Председателка - Анастасия Божкова.

Между войните е период, в който се наблюдава засилено създаване на различни дружества, които поемат част от социалните проблеми на обществото. В системата от благотворителни организации се включват и тези на другите етноси в града. Арменското женско дружество "Милостив кръст" (Катотян хач) е член на Съюза за закрила на децата в България и Съюз "Обществена подкрепа", както и повечето от изброените по-горе дружества. То се грижи за поддържането на ученическа трапезария към арменското училище "Месробян" в града. Освен това се организират акции за зимния сезон по осигуряване обувки, дрехи, както и горива, храна, пари, лекарства, медицинска помощ за нуждаещите се от общността. Дружеството подпомага и съществуването на целодневна детска градина към църквата. В последните години на съществуването си то е ръководено от Манник Вартанян.

Еврейската общост през интересуващия ни период подържа три женски дружества, от които "Ец Хаим", основано 1899 г., има за цел подпомагането на бедните болни членове на еврейската "спаньолска" община. Председателки са били М. Салоникио, г-жа Бенвенисти, М. Вентура. С подчертано националистическа програма е Всесветската женска ционистична организация "Вицо" (създадена след 1926 г.), която от 1933г. в Русе е начело с Фани д-р Капон. Свое място сред общността има и женското бенеберитско дружество "Бет Яков", начело с Рашел Искович.
Жените - работнички в повечето случаи считат, че пълното равноправие на жените е невъзможно в рамките на българското буржоазно общество и ще бъде постигнато едва при победата на по-прогресивния, според тях, комунистически обществен ред. Затова и те не се включват в редовете на женските дружества, работещи за това, а са част от работническите организации. След Първата световна война към русенските социалдемократи се създава женски кръжок (женска просветна социалдемократическа група с председателка Злата Токушева), чиято цел е марксическото възпитание и пропаганда сред жените.

Просветителството е в основата на създаденото в Русепрез 1940 г. женско железничарско сдружение като подразделение на организацията на българските железничари и моряци в Русенска област. Задачата му е издигането в културно и здравно отношение на тасемействата на тази част от българското работничество.

През годините съществуват за известен период от време и други женски дружества. Македонско женско дружество "Екатерина Симитчиева" в началото на ХХ век е второто по големина след "Добродетел" в града. То се занимава изключително с благотворителност в полза на българското население в Македония. Споменавани са и дружество "Рила", "Радост", но за тях няма други сведения.
Така очертаната картина на женска активност в продължение на един век показва наличие на широка благотворителност, възпитание в патриотичен и патриархален дух, подпомагане на жените-майки и техните деца, а при "Добродетел" и искания за гражданско равноправие на жените в следосвобожденска България.