Регионален исторически музей - Русе
"All that I experienced afterwards had already been in Roustchouk". Elias Canetti
Сексагинта Приста

Върбин Върбанов, уредник в отдел Археология

Античният кастел Сексагинта Приста се намира в централната част на съвременния град Русе, на естествено възвишение до устието на р. Русенски Лом. Традиционно името на крепостта се превежда като “пристанище на шейсетте кораба”, но всъщност буквалният превод е “шейсет кораба”. Названието е получено във връзка с важно събитие в последните десетилетия на І век. Това е десанта на един римски легион (около 6000 човека) през р. Дунав с шестдесет кораба, от типа „пристис”, по време на дакийските войни на император Домициан. В чест на победата над даките тракийското или латинско название на местното цивилно селище и военен лагер е променено на Сексагинта Приста.
Местоположението на Сексагинта Приста е регистрирано за първи път от Феликс Каниц, на основата на разстоянията между кастелите на десния бряг на р. Дунав, отбелязани в римските маршрутни карти. Първите “проучвания” са направени през 1878 г., когато католическия абат в Русе разкопава “сграда с мозайка”. При строежа на Офицерския клуб в края на ХІХ век се попада на антична архитектура и находки, които не  са документирани. При регулацията на крайбрежната ивица през 1911 г. са регистрирани две сгради и е разрушена част от северозападната стена на кастела.
            По-късно през 60-те години на ХХ век при строежа на летния театър в Русе отново се попада на антични зидове, но не е извършено археологическо проучване. През 1976-1978 г. са проведени спасителни археологически разкопки в застрашен от съвременно строителство участък. Разкрити са около 50 м. от северозападната крепостна стена, северозападна ъглова кула и останки от четири сгради, които сега са експонирани и достъпни за посещение.
            В края на 2004 г., при изкоп за строеж на нов хотел, в двора на Военния клуб в Русе са разкрити каменни зидове и керамика от различни периоди. Това налага провеждането на спасителни разкопки, които започват в началото на януари 2005 г. и продължават до 2009 г.
В резултат на проучванията е установено, че най-ранното хронологически ниво е представено от стотици тракийски култови ями, датирани в І в.пр. н.е. – І в. от н.е. В този период хълмът е свещено място, където местните обитатели – гетите, са извършвали своите ритуали. В близост се е намирало и тяхното селище. в района на Халите, в центъра на съвременния град Русе, където е намерена находка от монети – тракийски имитации.
В пълнежа на ямите са открити голямо количество фрагментирана керамика, кости, камъни и кремъци, и по-малко фрагменти и предмети от желязо, бронз и олово. Открити са няколко цели съда, а други са възстановени. Сред тях се открояват капак, който завършва с глава на орел и множество фрагменти от амфори с печати. Те свдидетелстват за интензивен внос и международна търговия. Датировката на комплекса (І в.пр. н.е. – І в. от н.е.) е на базата на откритата характерна керамика за периода, 15 монети и няколко фибули. Ямният култов комплекс преустановява функциите си с идването на римляните през последната третина на І век.
Ямите, означени с номера 3 и 30 се различават значително по своите размери и съдържание от останалите и вероятно са централното съоръжение в комплекса. Непосредствено върху тези две ями са разкрити останки от сграда, изградена от необработени камъни, на глинена спойка, с ориентация СИ-ЮЗ, с апсида от североизточна къса стена. В апсидата на сградата, в няколко ями, са открити четири цели оброчни плочки, 46 фрагменти от други оброчни плочки и олтар на Аполон с посвещение към бога. Една от оброчните плочки – с изображение на Аполон, също има надпис – посвещение към бога, от военнослужещ в Дорусторум. Находките открити в контекста на сградата, дават основание за интерпретирането й като храм на Аполон. Храмът е изграден през втората половина на ІІ век и функционира до началото на втората четвърт на ІІІ век. Причината за изоставянето му са нашествията на готите и други отвъддунавски племена, в периода 232-251 г. По това време на хълма до Дунав се намира само храмът на Аполон и няколко свързани с него сгради. Ранният военен лагер Сексагинта Приста  през І век е бил разположен в района на днешната Кожена фабрика до река Русенски Лом.
През целия ІІІ век хълмът продължава да е свещенна територия за местните жители. В самия край на века, върху развалините на храма, но в очертанията му, са изкопани няколко ями, съдържащи фрагменти от оброчни плочки, керамика, кости и монети.
При император Диоклециан, върху структурите от ІІ-ІІІ век, е изградено укрепление. Вероятно това е споменатия в епиграфски паметник от 298 г. президий Сексагинта Приста.
В началото на четвърти век е изградена голяма сграда, частично застъпваща храма на Аполон. През 2006 г. бе установено, че това е Принципията на Сексагинта Приста. Сградата е с правоъгълна форма и е ориентирана с дългите си страни в посока СЗ – ЮИ. При северозападната къса страна има конструктивно свързано разширение – абсида.
Сградата е изградена от необработени камъни на спойка хоросан. На места височината й е запазена до метър. Тя има две вътрешни преградни стени, които оформят три помещения. Първоначално сградата е имала едно представително помещение (западното) и вътрешен перистилен двор с колонада и дървено покритие. Втори строителен период бележи построяването на югоизточна стена (на фуга), разделяща вътрешния двор на две части. Тя има два симетрични парадни входа. В средното помещение бяха разкрити шест каменни бази за колони. 
Откритите в контекста на сградата близо 150 монети от периода ІV - V век (от Диоклециан до Теодосий І, позволяват прецизирането на хронологията й. Тя е изградена в началото на ІV век, заедно с крепостните стени и съществувава като такава до края на ІV век. След това (през V век) част от сградата е преизползвана като жилищно помещение.
Президия Сексагинта Приста е обитаван до края на VІ - началото на VІІ век, когато Долнодунавската гранична линия от укрепления (Лимес) е изоставена под натиска на прииждащите племена от север.
През османския период, в началото на ХІХ век, върху Принципията е построена къща с двор. Поради това непосредственно върху останките й се откриват материали от османския период. Така са унищожени всички хронологически нива след средата на V век и за тях научаваме само от вкопаванията им в по-ранните пластове. Такава е и ранновизантийската яма от VI век в средното помещение. Тя е ситуирана точно до една от базите за колони в средното помещение, което маркира изоставянето на сградата или преустройството й.
Според материалите, открити в късния насип до съвременното ниво, след VI  век има хиатус (прекъсване) в живота на проучваната площ. Откриваните по-късни материали са от Х-ХІ век. Няма запазени жилища от този период, но тогава тук е било разположено неукрепено селище. Вероятно то е обитавано от някое северно племе (печенеги), настанени като гранично население. Засега на хълма не са открити фрагменти от керамика от периода ХІІ-XIV век. Този факт е в подкрепа на направените заключения за локализирането на средновековната крепост от периода на Второто Българско царство долу на самия бряг на р. Дунав.
В проучваната площ бе открит гроб, частично разрушен от османски тунел. Той е без инвентар, като скелетът е положен по христиански обичай. При разкопките през периода 1976-1978 г. са разкрити още няколко гроба. Възможно е тук да е разположен някой от средновековните некрополи (ХІІ-XIV век) на Русе.
            От ХІХ век са регистрираните къща, 21 османски ями и тунел, със запазен свод, вероятно част от устройството на джамията Азизие. Те са датрани с монети и печат, лули и парчета от снаряди и гюлета. Ямите съдържат голямо количество керамика, кости, стъкло и корозирали железни фрагменти. При проучванията бе открит британски фаянс и порцелан – чаши, чинии, съд за емфие, бутилки за вино от Бордо и коняк.
Последният засвидетелстван на терена строителен период се отнася към средата на ХХ век, когато тук е извършено подравняване за нуждите на съществуващо военно поделение.