Регионален исторически музей - Русе
"All that I experienced afterwards had already been in Roustchouk". Elias Canetti
Религиозни представи и вярвания на хората от Русенската селищна могила
през каменно-медната епоха

Димитър Чернаков

В резултат на близо едновековните археологически проучвания на Русенската селищна могила имаме известна представа за духовния живот на човека, живял тук преди повече от 6 хилядолетия. Археологически извори за това са предметите, свързани с древните култове и обреди, най-вече керамичните статуетки, тъй като те се срещат най-масово. Сред идолната пластика преобладават вотивни фигурки на бременни жени, идоли-символи, костени идоли-амулети носени на врата за изпъждане на зли духове. Бременната жена е свързвана с жената –майка, продължаването на рода, в основата на което стои култа към плодородието. Върху някои от лицата на статуетките са моделирани персонални черти, което ги прави едни от първите портретни изображения в човешката история.

Междинно място между художествено изработените съдове и идолната пластика заемат антропомофните съдове, върху които са загатнати отделни анатомични детайли, предимно лице. Измежду находките от обекта има няколко фрагментирани такива съда, единият от които е реставриран и възстановен. Открит в V строителен хоризонт, съдът е с долна конусовидна и средна издута част, профилиран навън устиен ръб. Върху подустийната част са моделирани антропоморфни черти -  нос, учи и уши. Върху издутата средна част са нанесени чрез бяла боя геометрични орнаменти – спирали и двойни концентрични кръгове. Лицето е оцветено с червена боя, чертите му са ограничени чрез бяла тънка ивица. Така моделираният съд пресъздава един цялостен стилизиран образ, показващ бременна жена. Керамичният съд допуска да се интерпретира и като символ на женското начало в космоса, може би защото е направен от глина, т.е. от тялото на богинята Майка – Земя.

Откритите идоли-съдове и кухи идоли е възможно да са семейни или родови антропоморфизирани тотеми, свързани с благополучието и пазещи от зли сили. С магически цели те е трябвало да бъдат “хранени”, поради което са моделирани с кухи, съдоподобни тела. Често срещаните керамични статуетки схематично представят женско тяло с подчертаване на таза (стеатопигия). Те са седнали, полуседнали, изправени. Седящите идоли най-вероятно представят женско божество – Великата богиня майка - прародителка, свързана с представата за плодородието, а изправените пресъздават жрици-молителки, посветени в древните култове. Орнаментацията по статуетките предимно от ранно- и среднохалколитните хоризонти показват носенето на дрехи. За украса на гърдите най често са употребявани две или повече успоредни вертикални линии, които в горния си край се пречупват под остър ъгъл и завиват под мишците, маркиращи късо елече. За означаване украсата на долна дреха се използва волута, същевременно подчртаваща заоблеността на формата и показваща шалвароподобна дреха, а украсата на краката е представена от концетрични пояси, успоредни линии и пр. В повечето случаи елечето не достига поясната област, където праисторическия скулптор е отбелязал колан или пояс, като неизменна част от женската носия през каменно-медната епоха. Симетрично разположените двойки спираловидни мотиви при поясната част могат да се интерпретират като подобни на по-късните във времето пафти или токи. Малка част от антропоморфните фигури са изобразени с дълга до глезените дреха, маркираща вероятно риза. 

Зооморфните керамични фигурки, намерени в могилата, също са често срещано явление. Известни са седем вида пластични животински изображения на: едри тревопасни животни (едър рогат добитък), дребни тревопасни животни (кози и овце), всеядни (свиня), хищници (вълк, куче и др.), птици, влечуги и фантастични същества. Появата им се дължи на обожествяването както на животни-предци (тотеми), така и на култа към мъртвите. Археологически доказателства за това има от теренна ситуация в могилата – в погребение № 1 от XIII хоризонт, открито в западната периферия, като гробен инвентар е поставена зооморфна фигура. Фигурките с формата на бик представят друго божество от праисторическия пантеон - тотемния прародител. В съзнанието на хората той е бил изравнен с Великата богиня – Mайка, който е дал началото на рода и племето. Той е символ на мъжкото възпроизводство и е изпълнявал всички охранителни и превантивни функции по отношение на членовете му.

В могилата са открити 12 керамични плоски предметa с многоъгълна или овална форма с разширения в основата си, интерпретирани от някои проучватели като “олтари”. Това е единственият пример досега за такова голямо количество находки от този тип, открити в един обект. Визията им наподобява фронтонна или задна фасада на постройка. Двете им повърхности, маркиращи лицевата и обратната част на плочките, обикновено са използвани като орнаментални полета. Мотивите върху някои от тях са интерпретирани като знакови композиции или като календарна система. Различната форма на “олтарите” вероятно е във връзка с различни култове.

Във връзка с усъвършенстваните култове и обслужващите ги обреди през късния халколит се масовизира изработката и употребата на други предмети с неутилитарно предназначение. Това са умалени керамични модели на мебели, съдове, фалически пластични изображения. Сравнително голям брой са откритите в могилата предмети, известни в научната литература като “култови масички”. Те се състоят от четириъгълeн равен плот или корито, което е моделирано върху четири крачета. Повърхността е предимно неорнаментирана. Върху някои от масичките са нанесени антропоморфни обозначения (очи). Функционалното преназначение на този тип предмети се тълкува различно в научната литература. Изказаните предположения са, че това са предмети, използвани като лампи, светещи чрез изгаряне на мазнина и фитил  или жертвеници (алтари), в които са поднасяни дарове на боговете, за да бъде измолено плодородието на земята и здравето на добитъка. Част от поставяната жертвена храна, принасяна в дар на боговете на общоселищния алтар, е била поставяна в култовите масички. Умалените керамични модели на столове вероятно копират техния оригинален прототип през халколита. Моделирани са с квадратна седалка върху четири крачета и с облегалка с петоъгълна форма и отвор в средата. Друг тип столчета са тези с четири крачета без облегалка. Възможно е изработката и употребата им да е свързана и с т.нар. седящи идоли, които са били моделирани върху и заедно със стол/трон. Керамичните модели на фалоси са предмети на култа, свързан с идеята за плодородието и мъжката възпроизводителна сила. Върху два от фалосите от могилата в стилизиран вид са показани антропоморфни черти – очи и уста. Вероятно те са били дарявани на новата брачна двойка или бездетно семейство. Антропоморфните черти може да напомнят за появата на ново начало, че семето, произтекло от божествената същност на фалическия елемент, ще възроди нов живот, продължението на рода.

Предметите с неутилитарно предназначение са откривани предимно в жилища и в боклучени ями. При втория случай находките са намирани изключително във фрагментирано състояние, което е предпологаемо обяснение защо са излезли от употреба. Тези артефакти са материален израз на древните религиозни представи на най-ранните земеделци. Религиозно-митологичната система на древните земеделци е изградена върху представата за взаимодействието на мъжкото и женското начало в космоса, от което циклично се преражда животът в природата и обществото. Те обожествяват Слънцето, Луната и природните стихии, от които  зависи тяхната реколта и прехрана. Затова е издигната в култ идеята за плодородието. То се съотнася с женската плодовитост. Следователно жените стават отговорни за изобилието на реколтите, тъй като те познават “мистерията” на сътворението. Затова е възможно някои от древните жреци да са били жени.

Още от зората на своето осъзнаване като мислещо същество човекът се стреми да обяснява необяснимото в този свят. Достигналите до нас най-късни версии ни дават основание да ги свържем с митологията на енеолитното общество и в частност тези на праисторическия Русе. Древните земеделци вярват в триделността на видимия и невидимия свят – небесен, обитаван от боговете, земен, населяван от хората, и постсмъртен – обиталище на душите на покойниците. Видимият свят – светът на хора, животни и предмети, е творение на боговете и е бил посещаван от тях или техните медиатори по различни причини. За да умилостивят тези богове и да спечелят тяхното благоговение, праисторическите хора извършват различни култови обреди – домашни за отделните семейни единици, и общоселищни – касаещи членовете на цялaта родова община на територията на праисторическия Русе. Обратната връзка между хората и боговете е осъществявана от жрици, изобразени чрез част глинените идоли.

В XV хоризонт на селищната могила са открити останки от сграда, интерпретирана от проучвателите като светилище. Тя е дълга 10 м и широка 8 м с ориентация на късите стени север-юг. Постройката е била издигната в центъра на селището покрай образувания там площад. Ситуацията на деструкциите показва отчетливо два пласта, разделени с междинен слой от пепел и въглени с дебелина 0,06 м. Вероятно се касае за двуетажна сграда или такава с използвано таванско помещение. За приблизителния й външен вид съдим по открития умален глинен модел на двуетажна сграда в могилата, оцветен с бяла и червена боя. Намерените отделни фрагменти от мазилки носят следи от орнаментиране стените на сградата с бяла варовита материя и червена охра. След вдигането на деструкциите се очертават основите на стените и дупки от колове с овъглена в тях дървесина. Подът е неравен със силно изразено вкопаване в южната част. Върху северната къса стена отвътре е бил прикрепен голям анторпоморфен керамичен барелеф с изразени женски черти, изобразен в поза на адорация. Той е достигнал до нас във фрагментирано състояние, запазени са торсът и главата. В сегашния му реставриран вид фигурата е с размери 0, 65 м височина и 0,38 м широчина. Върху долната половина на фигурата е нанесена орнаментация с червена боя, организирана в спираломеандрови мотиви. Фигурата по всяка вероятност пресъздава молителка, посредничка между човека и божествата от праисторическия пантеон. Също в централната част на могилата на дълбочина между 2 м и 2,45 м са разкрити деструкциите на сграда. В нейните очертания са намерени няколко фрагмента от стенни мазилки. Те са орнаментирани с червена, бяла и жълта боя. Украсата е организирана в геометрични мотиви. Според проучвателите тук се касае за постройка с култово предназначение.

Разкритите ситуации дават информация за практиката на обособяване на сакрално място през халколита. Ситуирането на храма е земна проекция на мита за божественото пространство – небето, в чийто център са живеели главните божества. Обиталището на жреците, наместници на божествата в селището, също е в центъра. Така е оформено свещено пространство, осветено от ритуалите и молитвите, защото именно там се осъществява връзката със свръхчовешките същества. Затова и територията около светилището не е застроявана, защото живеенето там се смята за приоритет единствено на боговете и техните божи наместници – жреците.
Досега не е открит некрополът на селището. Във вътрешността му, повече концентрирани в неговата периферия или в близост до жилища, са регистрирани доста на брой човешки костни останки. Открити са в къснохалколитните пластове. Те имат повече признаци на погребения с инцидентен характер, а не с традиционен. Погребенията са единични, двойни и групови, като преобладаваща част са единичните. Погребаните са били полагани в гробна яма с овална форма без каменни ограждания около гробовете, положени в свито положение - “хокер”. Повечето от скелетите лежат на дясната си страна. Ориентацията им е различна – преобладават тези с посока крака на север и глава на юг или обратно. Краката на покойниците са по-слабо или по-силно свити, а ръцете са поставяни обикновени пред лицевата им част. Погребването в свито положение наподобява разположението на плода в майчината утроба. Ембрионалната поза се е възприемала като акт на завръщане в утробата на майката-земя, в която са били погребвани мъртъвците. В много малко от ситуациите има данни за поставянето на гробен инвентар, който е сведен до няколко глинени малки керамични съда и накитни предмети. Върху костите на някои от намерените скелети са открити следи от червена охра, рядко е била поставяна в съдове до погребания. Тя по всяка вероятност е била отъждествявана с кръвта и живота, с което се е целяло символичното продължаване живота на умрелия в задгробния свят. Посредством използването на червена охра са били орнаментирани различни керамични пластични изображения, които са били свързани с древните култове. Представите на праисторическите хора от селището за следсмъртния свят изглежда повтаря познатата схема на света, в който са живели. Това е причина в гробните ями на покойниците да се поставят предмети и съдове, каквито са използвали приживе. Почитането на мъртвите членове на селището също е допълнителна предпоставка за това, което е познато явление и до днес. Древните вярват, че роденият от земята човек, умирайки се връща при своята майка, която е божествено творение. Близостта на мъртвите със сакралното пространство ги превръща в полубогове и затова хората от халколита изпитват към тях страхопочитание. Това е причината за наличието на култ към мъртвите.

Духовният живот на късноенеолитното общество се оформя и контролира от представителите на жреческо съсловие. То периодично организира и изпълнява култовите ритуали, провеждащи се предимно в храма. Жреците осъществяват духовната връзка на древните хора с боговете, което е предпоставка за техния висок социален статус. Откритите глинени идоли в поза на адорация (таковане - молене) вероятно пресъздават тези жреци в умален вид и в определен отрязък от време са използвани за техни символи-заместители в промеждутъците на общоселищните култови церемонии. Именно затова те се откриват най-вече в жилища и са били неизменна част от някакъв домашен обред за благополучие.