Регионален исторически музей - Русе
"All that I experienced afterwards had already been in Roustchouk". Elias Canetti
Праисторическите селища в Русенския край

Димитър Чернаков

Разпложен на границата между дунавската хълмиста равнина и Лудогорието, каньонът на р. Русенски Лом е една от природните забележителности в Русенския край. Поречието на р. Русенски Лом включва обединеният водосборен басейн на реките Баниски, Черни, Бели и Мали Ломове, които след сливането си носят името Русенски Лом.  Терена  има изцяло равнинен характер като средната надморска височина на басейна е 272 м. н. в Общата му площ  е 2947  кв. км. 

Първите данни за човешко присъствие в района са от средата на старокаменната епоха ( около 200 000 г. пр. Хр.), когато трайният уседнал начин на живот все още не е познат и е рано да се говори за селища.  По-късно, вече през новокаменната (неолит, кр. на VII – VI хил. пр. Хр) и каменно-медна епохи ( халколит,V хил. пр. Хр.) тук възникниват вече първите ранноземеделски селища. През VI хил. пр. Хр. се наблюдава  глобално затопляне на климата и покачването на средните годишни температури достига своя максимум. Това е  съпроводено от съществено увеличаване на влажността и  има за последица  разпространението на топлолюбива растителност и съвременната фауна. В района на Предна Азия, около едно хилядолетие преди това, процъфтяват местни праисторически култури, които са резултат от въвеждането на един нов и основен поминък от живота на човека – земеделието. Данните за огромни селища от там са показател за назряващи демографски проблеми през VII хил. пр. Хр. Археологическите находки свидетелстват за директно преселване на неолитно население от Северозападна Анатолия към Балканския полуостров в средата на VII хил. пр. Хр. Проникването  става по теченията на реките Струма, Марица, Вардар и Искър. Новодошлото население твърде бързо скъсва всякакви връзки с изходните си позиции от Предна Азия. Така се формират нови праисторически култури на територията на България, в това число и такива в Русенския край.

През периода на VII – IV хил. пр. Хр. поречието на р. Русенски Лом образува един микрорайон, отговарящ на различните социално-икономически и фортификационни изисквания на праисторическите общества.  Трите основно водосборни долини на Бели, Черни и Баниски Ломове предлагат удобни терени за възникване на селища, а на места бреговете се издигат стръмно нагоре и образуват значителни възвишения. Обикновено те се вдават навътре в меандрите на реките, а стръмните скални склонове създават естествени защитени места на населението.

Рагистрираните досега праисторически селища в Русенския край са около 130. Техният брой е известен на базата на дългогодишни теренни археологически обхождания и проучвания. В резултат е установено, че през новокаменната епоха тенденцията е към създаване на неукрепени селища или т.нар. “открити селища”, известни досега от които са около 30 на брой. Те са разполагани в местности, където по принцип се сливат обширни долини. Нахождават се върху наклонени към долините на реките тераси и върху невисоки плата, в непосредствена близост до извори.
  Праисторическата архитектура се състои предимно от наземни постройки. Стените са изграждани от забити в земята дървени колове, преплетени с тънки пръчки и обмазвани от двете страни с глина. Двускатният покрив, покрит със слама или тръстика е поддържан от вътрешни подпори. Жилищата имат предимно квадратен план, разположени са в редици, образувайки помежду си тесни улици. Укрепителните съоръжения се състоят от ров, вал и дървена ограда, изградена от забити плътно един до друг колове.

  Изменението във времето на застрояваните площи на селищата се проследява в хоризонтален план. Поселенията от ранният неолит, каквито има известни при селата Копривец, Червен и др., са разположени предимно върху средните и долни тераси на реките, на не повече от 60 - 80 м от речното ниво. Местопложението им и липсата на укрепителни съоръжения са показател за сравнително спокоен живот на древните жители тук през ранния неолит. През късния неолит селищата вече са разполагани върху горните части на терасите и върху невисоките плата, което предлага естествена защита от нападения. Това е доказателство за започване на някакви активни процеси, свързани с мигарации на прииждащо от други райони население, в това число и вражески нападения, и търсене възможността за противопоставянето им  от страна на местните жители. Поселения от късния неолит в Русенско са известни при селата Копривец, Бистренци, Борово, Дриново, Пет кладенци, Николово, Бъзовец,  и др.
Рязка промяна във вида на селищата се наблюдава през каменно-медната епоха. Откритите неукрепени поселения се видоизменят в укрепени такива.  Придошлото от Тракия население към Североизточна България предава традициите на селищните могили. Те се образуват по следния начин. След разрушаването на  селището или част от него, следствие от различни фактори, същата площ се застроява отново.  Многократното повтаряне на този процес във времето довежда  до образуването на тези могилни възвишения.

Регистрираните досега селищни могили в поречието на р. Русенски Лом са около 90. Такива са известни от град Русе, селата Дряновец, Копривец, Волово, Бистренци, Борово, Хотанца, Бъзовец, Щръклево, Кошарна и др. Обикновено по размери достигат 6 -7 м височина и 60 – 70 м. Диаметър, като разбира се има и изключения. Разположени са в най- разширените и удобни места по долините, в непосредствена близост до реката или по горната и средна част на деретата в непосредствена близост до извори. През късния халколит се наблюдава и образуването на археологически комплекси от две хронологически паралелни селищни могили, които са разположени непосредствено една до друга, каквато е ситуацията при Русе. Ситуирането на селищните могили през каменно-медната епоха в поречието на р. Русенски Лом показва, че праисторическото население се е установявало винаги в местности с оптимални физико-географски условия.

От известните досега праисторически обекти в Русенско са известни и още един тип – тези, открити в пещерите. Известно е, че още през старокаменната епоха, тези скални образувания са ползвани от човека за обиталища. Те обаче имат нетраен характер с оглед на основния поминък на човека тогава – лова. През неолита и халколита пещерите също са служели за временни обиталища на човека. От Русенския регион са известни такива  в пещерите “Орлова чука”, при с. Пепелина, “Света Петка”в Русе, “Водна” при с. Табачка, пещерата в местността “Бакаджика” при с. Ветово и др.

Гъстотата на поселищната мрежа в района  е показател, че през праисторическите епохи условията тук са отговаряли изцяло на нуждите на практикуваната палеоикономика. Развилите се праисторически култури тук загиват в края на каменно-медната епоха, когато се наблюдават резки природо-климатични промени – чуствително захлаждане и засушаване на климата, което се оказва фатално за отглеждането на земеделските култури. По същото време по археологически път са установени повсеместни опожарявания на селищата, които са резултат от външни инвазии. Вероятно те са дело на степни народи, идващи от североизток, които са носители на нови културни традиции – главно познаването и използването на една нова суровина -  бронза.