Регионален исторически музей - Русе
"All that I experienced afterwards had already been in Roustchouk". Elias Canetti
Историческо развитие на Русе след Освобождението

В първите години след Освобождението Русе е най-голям град и стопански център на Княжество България. Важното значение на града се опре­деля от бързото му индустриално развитие и традиционните търговски връзки, които поддържа с дунавските страни. Международните стопански контакти дават възможност на немалка част от търговското и занаятчийско съсловие още в предосвобожденската епоха да осъществи първоначално натрупване на капитали.

Непосредствено след влизането на руските войски в Русе, е учредено Временно общинско управление начело с Атанас Гарвалов. В резултат на миграционни процеси в града се извършват бързи демографски промени. Населението нараства и през 1880 г. възлиза на 26 163 .души, от които: българи - 11348, турци - 10252, евреи - 1943, арменци - 835, гърци-291, румънци - 230, руси - 171, сърби - 112, цигани - 95 и други 385. През 1838 г. по разпореждане на окръжния управител Димитър Мантов започва регулацията на града. Първият градоустройствен план на Русе е изработен от виенският архитект Едуард Винтер през 1892 г. През същата година Градският общински съвет постановява да се направи градина на мястото на старите турски гробища на площад "Александър", с което Русе се разделя окончателно със своя ориенталски облик и започва да придобива европейски вид.

Първите следосвобожденски години са белязаня с активен стопански и културен живот. През 1881 г. в Русе е открито първото българско спестително акционерно дружество "Гирдап", през 1890 г. е открита първа та българска търговска камара и първото българско застрахователно дру­жество "България", а през 1895 г. и най-голямата провинциална банка. Към края на XIX в. в Русе се създават 14 по-големи индустриални предприятия и са регистрирани 135 търговски фирми. По това време се издигат крупните банкерски и индустриални фамилии – Симеонови, Губиделникови, Начеви, Бурови, Мушанови. Статистиката сочи, че в 1905 г. индустриалните предприятия са вече 54 и градът заема водещо място в редица отрасли на промишлеността.Русе се утвърждава като значителен депозитен център, от където се разнасят по вода и железници голямо количество стоки. Въпреки благоприятното си географско разположение на р. Дунав, в Русе твърде късно, едва през 1935, се създава търговско параходно дружество.

Бързото стопанско развитие в голяма степан се дължи на последователната политика, която провежда общината за насърчаване на местното търговско индустриално съсловие. Обобщаващи сведения на Русенската търговско-индустриална камара показват, че в началото на XX в. в производството работят 9263 души, с търговия и банково дело се занимават 6809, държавни служители са 2066, а 3915 практикуват свободни професии. Последната цифра е твърде показателна за нарастване на русенската интелигенция Особена грижа на Русенската община е образованието на младото поколение. В началото на века Русе е един от градовете с най-висок процент подлежащи на обучение деца. Мъжката и девическата държавни гимназии са елитни учебни заведения.

Общината е най-щедрия спомоществовател на културното развитие на града. През 1888 г. отваря врати Градската библиотека, през 1904 г. археологическата сбирка при Мъжката гимназия "Княз Борис III" полага началото на Историческия музей, през 1933 г. с подкрепата на общината се основава и Русенската художествена галерия. Музикално дружество "Лира градският общински театър, самодейните хорови състави, благотворителни дружества, първите кинематографи утвърждават своето присъствие в духовния живот на русенци. Първото десетилетие на XX в. с право се нарича "европейската строителна епоха на Русе". Много от сградите носят характерен стил, декор, композиция и интериор. В Русе работят изтъкнати архитекти, строите­ли и градинари. През 1882 г. завършва строежът на Окръжното управление по проект на виенския архитект Фридрих Грюнангер. Италианският архитект Валентино проектира в 1890 г. католическата катедрала "Са. Павел на кръст". Австрийският архитект Раул Паул-Бранк печели международния кон­курс за Доходното здание, чието строителство приключва през 1902 г. Петко Момчилов, един от първите български архитекти, завършил в Прага, е автор на проекта за сградата на Мъжката гимназия. Завършилият архитек­тура в Париж Никола Лазаров проектира сградата на Търговско-индустриал-ната камара и Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война. Дело на първият градски инженер Едуард Винтер са сградите на Застрахователно дружество “България", на гимназия "Баба Тонка" и др. Нигохос Бедросян построява много жилищни и търговски сгради - къщата на Йосиф Дайнелов на Иван Симеонов, търговската къща на братя Симеонови. Към този списък трябва да прибавим имената на гръцкия архитект Валсамаки, на виенския архитект Луи Майер, архитект Удо Рибау, на полския архитект Едвин Пиет-рицки, на архитект Нино Росети. През 1905 г. окончателно е завършена от Рихард Нойвирт централната градска градина. През 1908 г. е издигнат Памътникът на свободата по проект на Арнолдо Дзоки. През 1917 г. градът е електрифициран.

До Балканските воини 1912 - 1913 г. Русе се е развивал с изключително бързи темпове. Откъсването на Южна Добруджа от България лишава града от неговия естествен хинтерланд и той започва бавно, но сигурно да запада, особено през първото десетилетие след Първата световна война. Оттеглят се най-големите чуждестранни фирми, които изнасят капитали за 40 000 000 лв. В годините мужду двете световни войни в Русе има 11 консулства, 19 банки, 17 застрахователни дружества. От 1935 г. за кмет на Русе е назначен инж. Кирил Старцев и благодарение на неговата компетентна и активна работа в навечерието на Втората световна война, Русе се намира отново в сторански и културен подем. През 1940 г. когато по силата на Краловската спогодба Южна Добруджа отново е върната на България, Русе повторно става областен център, а неговите граждани окрилени от надежди. През тези години в града живеят над 51000 души. През 1935 г. се открива Българско дунавско параходство /БРП/, а на следващата година най-големият внос на стоки се осъществява през русенското пристанище. През 1939 г. е открит накритият пазар /Халите/, а на следващата година е завършена сградата на Съдебната палата в Русе и е пуснат в действие фериботът Русе - Гюргево. Според сведение на Русенското общинско управление за състоянието на общината през 1943 г. Русе има една общинска болница и здравна служба с амбулатории, мъжка и девическа гимназии, техническо и мебелно средни училища, френско училище, германска търговска гимназия, стопанско и занаятчийско училище. За периода от 1878 до 1944 г. в Русе работят 416 индустриални предприятия, от които 412 са частни, 3 - държавни и 1 общинско. Най-много на брой - 164 са в областта на текстилната, шивашката, кожарската промишлености, производството на хартиен амбалаж, чадъри, бижутерство. 103 са фирмите от хранително-вкусовата промишленост, 41 -на химическата промишленост, машиностроене и металообработване - 57, дървообработваща промишленост - 36, керамичната - 10 индустриални предприятия.

След края на Втората световна война и налагането на съветския икономически модел, в Русе започват процеси на национализация на същес вувашите предприятия и мащабна индустриализация. За няколко десетилетия градът става един от най-големите промишлени центрове на страната. В резултат на това населението му значително нараства / четвърти по голе мина град в страната/ и за задоволяване на жилищните нужди от 1959 г. преминава към индустриален метод на строителство, построяват се нови жилищни комплекси. Поради това, че Русе е основен възел на водния път изток - запад и на шосейния и железопътен коридор север - юг, той се оформя като голям транспортен център с огромно значение за страната. През 1954 г. е построен Дунав мост, като врата на България към Европа. Построени са ново пристанище, две ж.п. гари, автостопанства, летище Русе, Българският речен флот увеличава корабния си парк.

Русе се утвърждава и като един от най-важните културни центрове на страната. През 1943 г. се създава Държавният симфоничен оркестър, а през 1959 г. проф. Саша Попов полага основите на Русенската филхармония. През 1949 г. се създава Русенската опера. През 1961 г. възниква Международния симфоничен фестивал Мартенски музикални дни, който през годините получава голяма популярност, и привлича световноизвестни музиканти. Русе става домакин и на Международен конкурс за състезателни танци, на Международен джаз фестивал, а през последните години и на Международен театрален фестивал "Дунав - европейска река. Дунав - река на Балканите". Градът е известен и със своите "Зимни музикални вечери" с фолклорния фестивал "Златната гадулка", със своите първокласни хорове и художествени състави, с форклорния танцов състав "Найден Киров", оркестър "Хоро" и др. С утвърден авторитет са и Драматичен театър "Сава Огнянов" и Кукленият театър. Регионалният исторически музей съхранява хиляди ценни експонати от миналото на града, които през последните години показва и в чужбина. Във фонда на Русенската художествена галерия се пазят творби на именити български и чужди автори. Двете културни институции, обаче, нямат постоянни експозиции. Русенската библиотека "Любен Каравелов" има обособени британски, немски и френски информационни центрове. През 1972 г. в града е открит четвъртият телевизионен център в страната; а през 1976 г. е изградена телевизионната кула.

През 1946 г. в Русе отваря врати Висше техническо училище, преименувано през 1954 г. във ВММЕС, а през 1996 г. придобива статут на Технически университет "Ангел Кънчев" с технически и хуманитарни специалности. В града има Медицинско училище, три специализирани езикови гимназии - английска, немска и за европейски езици, гимназия по математика; и информатика, училище по изкуствата, много специализирани технически и общообазователни училища. Обект на особено внимание през последните десетилетия е здравео­пазването. Русенската болница става най-голямата многопрофилна болница в България.

Съвременният град продължава да заема важно място в икономиката на България. Новите пазарни отношения, законите за общинската собственост, за реституцията, за приватизадаята определят и нови насоки в развитието на Русе. От 1992 г. градът отново е областен център. Основно предимство на инвеститорите в Русе е съществуващата от 1983 г. свободна безмитна зона, изградените фериботни линии, добре развитата мрежа от банкови и застрахователни клонове. Като важни промишлени браншове в града остават текстилната и химическата промишленост, корабостроене и кораборемонт. Градът се оформя като основен производител на облекло в страната, а част от гордостта му са неговите известни вина.

От 1998 г. започва възстановяване на архитектурно наследство нa града по проекта "Красива България", финансиран от Световната банка, преустроени са хотелите "Рига", "Дунав" и "Сплендид”. В началото на ХХІ век русенските граждани, начело с общинската управа работят по новите приоритети на града, за да възвърнат неговото европейско излъчване.