Регионален исторически музей - Русе
"All that I experienced afterwards had already been in Roustchouk". Elias Canetti
Образованието в Русе през Възраждането

Ренета Рошкева, уредник в отдел История на България XV-XIX век

Български училища. В източниците за ХVIII век се споменава наличието на различни килийни училища като това на поп Драгни е първото документално засвидетелствано килийно училище: в приписка към ръкописен молитвеник се казва: “Като са направи къщата на хаджи поп Драгни новата, оучихме в нея, 1720 лето, месец юния, 2”. От друга приписка става ясно, че неговият баща - поп Пено е бил също свещеник, както и дарител на “Св. Троица”; по-всяка вероятност - и дългогодишен учител. За съжаление няма данни точно къде е било това училище, а свързването му с църквата “Св. Троица” е само едно предположение.

При всички случаи ХVІІІ век е времето на върха в развитието на килийното образование. Обучението е извършвано от свещеници, по религиозните книги (Часослов, Псалтир, Апостол, Светче), необходими за богослужението. Учело се е чрез тяхното наизустяване главно. През втората половина на ХVІІІ век в Русе функционира училището на роденият в Червен Иван Тонев, известен сред русенци, населяващи покрайнините на града като поп Яни – по всяка вероятност ученик и последовател на поп Драгни. Неговият брат Тодор Тонев (йеромонах Аверкий), монах в Рилския манастир, след завръщането си в Русе, обучава младежи в метоха на манастира в града (намирал се е на сегашната ул. "В. Търново") до към 1780г., когато се връща в Рилския манастир и става негов игумен.

Първата половина на 19 век е времето, в което стават ясни новите условия в империята, решила да се промени в името на своето съхранение. Ерата на танзимата (реформите) прокламира (заявява) равноправие на поданиците на отоманската държава, както и въвеждане на новостите на модерното време във вековната империя. Разраства се броя на килийните училища. В крайните махали в източната част на града по това време обучават децата свещениците Драгни (в махалата "Хумба", по сегашната улица "Райко Даскалов") и Христо (в махалата "Бара"), а поп Тодор преподава в махалата "Чукур чифлик" ("Св. Георги"). В средата на века е известно името на даскал Желязко х.Петров - училището му е било по ул. "Александровска" към днешните хали.

Племенникът на Аверкий, даскал Тони Тонев, също е дългогодишен килиен даскал. Той не е свещеник и слага началото на светското образование града. Преподава в бащината си къща, опожарена през 1811г. (след Русчушкото сражение през войната между Турция и Русия 1806-1912, влизането на русите в града и последвалото им оттегляне). След тези събития той строи нова къща (около сегашната поща) вмъква в обучението преразказани от него моменти от библейската история, въвежда ракама (смятането) и привлича в училището си почти всички ученици от другите килийни училища. Нарасналият брой ученици на даскал Тони принуждава общината да се ангажира с осигуряването на сграда за училището му. Отварянето на Общото школо (1820 г.) на брега на р. Дунав, в махалата "Варош" разполага с две огромни класни стаи (за славяно-българското и за елино-греческото училище, в което е преподавал даскал Константин).

Промените в нагласите водят и до първи опити за девическо образование. От спомените на Н. Обретенов става ясно, че баба Тонка като момиче (около 1820 г.) е посещавала килиен даскал-свещеник, който е бил роднина на родителите й. Тя учила само три дни, но след нея, до откриването на девически паралелки в училищата, много момичета са се ограмотявали като частни ученички при кварталните свещеници. До средата на века, особено що се отнася до момичетата, килийните училища съществуват като образователна алтернатива, но бързо отстърват място на новите методи за обучение с въвеждането на взаимоучителната метода.

През 1840 г. в Общото школо се въвежда "Бел-Ланкастърската (взаимоучителната) метода" на обучение под ръководството на учителя Параскевà Дамянович Бояджиев (родом от Карлово). Сега интересът на русенци към ограмотяване се засилва. Скоро сградата на взаимното училище не е в състояние да побере желаещите да учат деца. След посещението на султан Абдул Меджит в града през 1841 г. на българите е разрешено да построят нова сграда за училището си. Заслугата за това е на учителят П. Бояджиев, който подрежда учениците си в стройни редици и облечени с еднакви премени те пеят турски песни, с което спечелват благоволението на владетеля. Печатът на училището е с годината 1841, но сградата му е готова през 1843 г. За нуждите на новопостроеното училище с дарителството на Димитър х.Руссет, синът му Александър отпечатва през същата 1843 г. в Страсбург първата етнографска карта на "Сегашна Болгария, Тракия, Македония и прилежащите земли на четири листове..."

Много скоро се създават начални училища и в по-отдалечените квартали. Следва бърз възход на образователното дело. Като илюстрация може да послужат следните данни за броя на учителите в Русе през 19 в. Докато в началните 30 г. на века учителствуват само 9 души - мъже, свещеници главно, само след десетина години, в средата на века, броя на учителите нараства на 16, а сред тях вече има и една жена - Стефана Попцветкова (Мампадия); 60/70-те г. броят на преминалите през русенските български училища препоодаватели е вече 88, от които 18 са жени.

През 1857 г.  в махалата Чукур чифлик към църквата "Св. Георги" се открива килийно училище (наследник на това училище е сегашното "Ангел Кънчев") и само след три години, с идването на учителя Никола Попов от Елена, то се разраства и превръща във взаимно. То вече не може да побере желаещите да се учат деца. Подета е инициатива за построяване на нова сграда и за това училище - осветена през 1862 г. През 1867г. даскал Никола създава към учебното заведение "Дружество за поддържане на бедните ученици", по-късно преименувано в "Братство". Н. Попов успява да издигне реномето на училището. Той самият е и автор на учебници (Буквар за малките деца, 1868, Русе), както и на други две книги и на дописки във възрожденския печат. С годините са открити и два класа над взаимното училище. След завършването им учениците постъпвали във Варошкото училище, което е класно и играе роля на главно в града. Тук са учителствали и Донка Аргирова, Уца Димова, Христо Бабев.

В развитието на учебното дело през Възраждането в Русе Крайненското училище (сега "Отец Паисий") има значително място. Първите учители-свещеници са действали и в тази част на града – махалите Войводова, Мечка и Крайненска, както и Диш Варош, Хумба (които са малко по към сегашния център) са заселени изключително с българско население, придошло от околните села. То е отворено през 1866 г., след “Свети Георгиевското”. Приспособена е сграда за нуждите на децата от махалите Войводова и Мечка, но тя е малка и скоро става тясна. Освен нарастването на броя на момчетата, от началото на 70-те години на 19 век към Крайненското училище се откриват и девически паралелки. От 1870 г. тук учителствува една много интересна фигура от възрожденския Русе – Тодор х.Станчев. Роден през 1849 г. в Русе, учи във Варошкото училище, а по-късно завършва гимназия в Сремски Карловец (Австро-Унгария) и Богословски факултет в Събрия. По негово време Крайненското училище значително напредва. Изпълнен с енергия, амбициозен и с много интереси, той създава първото в страната българско църковно певческо дружество; превежда богословска и педагогическа литература превежда 2 и пише 6 пиеси за театралното дружество в Русе до Освобождението, където взема участие и като актьор и режисьор в началото. (привлича сестра си – г-ца Хаджистанчева за участие в драмата “Разбойници” 1875?). От август 1871 г. под редакцията на Т. х.Станчев започва да излиза “Слава”, повременно (периодично) духовно списание за нравствено образование и умствено развитие. От неговите страници научаваме и за успехите и неволите на Крайненското училище. Подобно на Главното училище, където е създадено ученическо дружество “Плод”, Т.х.Станчев инициира  ученическо дружество и в това училище под името “Трудолюбие”. С цялостната си дейност този крайненски учител се старае да възпитава своите ученици в дух на патриотизъм, в спазване на моралните, християнските ценности. Той участва и в Русенския революционен комитет (революционният му псевдоним е Богослов) С развитието на училището се засилвана авторитетът му и през 1875 г. учениците са вече 64, а ученичките – 41. Сега, след 9 г. съществуване започва акция по набиране на средства за строеж на нова училищна сграда за Крайненското училище. С финансова помощ се включва българската община, женското дружество “Ступанка”, занаятчийските сдружения. 10 000 гроша са отпуснати на училището и от Вилаетския административен съвет. Нова сграда, обаче, е построена едва след 1878 г. и то благодарение на средствата от дарението на Ангел Хаджиоглу, който още през 1856 г. той е завещал средства за русенските училища. Училището е наречено на името на дарителя.

През 1871 г. е открито училище и в един от старите русенски квартали - Гирдап. Отначало то е в частна къща. За четири години то също се оказва тясно за желаещите да учат деца и през 1875 г. е започнато набиране на средства за постройка на собствена сграда. Наследник и продължител на това училище е ОУ "Ив. Вазов".

Образованието на момичетата също бележи напредък. След килийните училища и взаимните приемат момичета за обучение, макар че това е по-скоро изключение. Но през средата на 19 век има сведения за девически паралелки в училищата. Официално организирането на Девическо училище в града е след Кримската война 1853-1856 г. До 1864 г. момичетата учат в частни къщи, в полуетажа на мъжкото училище. След изгонването на гръцкия владика Синесий от българите-християни, общинската къща, в която е живял той се преустройва в Девическо училище. То има 3 отделения, приготвителен клас и четири класа. Тк учителствуват Никола и Стефана Пеневи, Никола и Станка Икономови, както и дъщеря им Дочка Икономова, Антонина Мамарчева, Стоянка Доганова, Стоянка Красналиева, Магдалина Царичинска - общо 18 учителки са преподавали в Русе през 70-те години на 19 век.

Русенското класно училище, което се развива на базата на Варошкото взаимно школо след идването на П. Бояджиев бележи бурно развитие и за прериода от 1841 до 1878г. се утвърждава като едно от водещите учебни заведения в българските земи. Учители в това училище през годините са известни възрожденци, с принос за развитието на общността: Христо Драганов, Петър Арнаудов, Димитър Енчев, Иван Касабов, Димитър Кулевич, Драган Цанков, Димитър Разсолков, Иван Чорапчиев, Христо Богоров, Игнат Иванов, Иван Момчилов, Лука Нейчов, Стоил Попов, Георги Живков, Петър Чернев, Куни Кутинчев, Иван Данев - през 60/70-те години 70 учители преминават през русенското основно (класно) училище.
Русе посреща Освобождението със стройно изградена мрежа от български училища: Главно мъжко петокласно училище с приготвително към него; Главно девическо, Основно мъжко в Чукур чифлик и Основно женско тук; Основно мъжко в махала Гирдап; Основно мъжко и девическо училища в Крайненска махала - всичко 517 момчета и 316 момичета. Няма данни за килийно училище в тези години.

Други училища. Освен тези училища в Русе са съществували още еврейско училище (възродено от Авраам Розанис 1866 г.), арменско мъжко (от 1853 г.) и девическо (1857 г.) три частни училища, от които това към католическата църква в града дава образование на момичета и мочета от различни националности, като се набляга на езиковото обучение. Турските училища дълго време изостават от изискванията на времето. С приемането на реформените актове за обновяване на Османската империя през първата половина на ХIХ век се оформя структурана на държавното образование в Турция в три звена: начално (с две степени - сабиян и руждие), средно (идадие) и висше (султание). В Русе съществуват училища със степен руждие, като новата сграда за мъжкото е открита 1863г., а от 1874 г. започва изграждането и на девическо руждие, което обаче до 1878г. не е използвано по предназначение. Най-известното турско училище през Възраждането в Русе е "Исляххане" (1865 г.), което е част от мащабната реформена политика на Митхад паша в сферата на културата и образованието. В него се приемат сираци без оглед на вяра и народност. Към него има и пансион. Специално построена до вилаетската управа двуетажна сграда през 1866 г. приема 200-те питомци на училището. В него се дава професионално образование, отговарящо на изискванията на новото време - тук се обучават момчета за железари, дърводелци, шивачи, обущари, кондуктори, телеграфисти и др. От 1872 г. е открито и девическо "Исляххане". За издръжка на това училище служат приходите от имоти, като сред тях е и модерният за времето си хотел "Исляххане".

Училищата, както и всички останали културни институции в Русе през Възраждането се появяват и развиват в зависимост от потребностите на обществото. Новатори по дух, отворени за постиженията на Европа, русенци успяват да се впишат в големите изисквания на своето време.