Регионален исторически музей - Русе
"All that I experienced afterwards had already been in Roustchouk". Elias Canetti
Средновековният град Червен

Стоян Йорданов, Уредник в отдел Археология

На около 35 км южно от гр. Русе, до днешното село Червен в долината на р. Черни Лом, се намира средновековния Червен – един от най-големите градове на Второто българско царство (ХІІ-ХІVв.) и един от най-добре запазените и проучени археологически обекти в съвременна България.
По време на Второто българско царство (ХІІІ-ХІVв.) върху каменния рид, заобиколен от река Черни Лом се е намирал големият и славен град Червен, едно от най-значимите военни, административни, стопански и духовни средища на България. Още през VІ в. върху част от рида е била изградена голяма ранновизантийска крепост. Тя съществувала само няколко десетилетия, но на мястото й по време на Първото българско царство (VІІ-ХІ в.) се появило неголямо селище. При създаването на Второто българско царство през 1187 г. крепостта вече се е наричала Червен.
Средищното местоположение на Червен в Поломието, важните пътища, които се пресичат тук, удобният за лесна отбрана терен, плодородните земи наоколо и други благоприятни условия предопределили неговия бърз разцвет. След възстановяването на самостоятелната българска църква през 1235 г. Червен станал седалище на една от големите митрополии, което го наредило сред важните църковни и културни центрове на страната. Показателно за това е запазеното в историческите изворите сведение, че след като напуснал столицата Търново, видният български общественик и разпространител на исихазма св. Теодосий Търновски пристигнал в Червен, за да продължи духовното си израстване.
През втората половина на ХІІІв. градът се откроявал сред всички останали в Поломието. Новите заселници станали причина през ХІVв. селищната територия да нарастне неколкократно, като новоприобщаваните части са били обграждани с отделни крепостни стени. Възникнали и други, незащитени квартали.
Проспериращото двувековно развитие на Червен в голяма степен било резултат от неговата отдалеченост от зоните на активни военни стълкновения. Въпреки това той бил превземан и вероятно разрушаван неколкократно. През пролетта на 1241 г. бил разорен от една татарска армия, опустошила процъфтяващите селища в Поломието. През 1277 г. бил завзет от воюващата с българския селски цар Ивайло византийска войска. Фатално за града станало превземането му от османската армия през 1388 г., за което известяват историческите хроники. Тогава Червен бил унищожен от стихиен пожар, потвърден и от археологическото проучване.
Следващите векове били белязани от постепенен упадък в развитието. В началото градът запазил административните и военните си функции в Османската държава, но постепенно се превърнал в неголямо провинциално селище. Населението му намаляло многократно, но се запазило предимно българско. През ХVІ в. седалището на Червенския епископ било преместено в Русе. По това време вероятно жителите му вече са били напуснали високия рид и са живели само в подножието. Доведени от старата му слава пътешественици вече откривали само руини. Над рида продължила да се извисява единствено кулата, която се превърнала в символ на несъкрушимост и вечност.
Червенският рид оживява отново през 1910/1911 г. Тогава Васил Златарски поставя началото на археологическото проучване, като разкопава една от червенските катедрални църкви. Последвалите разкопки отново изваждат от земята и забравата стария град, вдъхват му нов и живот и слава, дават му ново значение. Сега червенският рид привлича хиляди посетители, които идват да видят един от най-импозантните, най-добре проучени и добре запазени български средновековни градове.
Застроената територия на Червен имала площ от около 180 хектара и значително превишавала размерите на повечето от останалите средновековни български градове. В нея се обособили т. нар. “вътрешен” укрепен град, който заемал скалния рид и незащитеният “външен” град или “подградие”, който се намирал в подножието. Червен бил застроен с обществени, жилищни и стопански сгради, като тяхната плътност във вътрешния град била по-висока. Сградите се издигали на по няколко етажа и между тях се провирали тесни улици. Главната улица, широка около 2 м., пресичала по дължина целия град. Местна особеност е, че поради етапното увеличаване на площта му, вътрешният град също бил разделен на няколко зони. Най-откровяща се била “Цитаделата”, която заемала високата част на рида. Тя обхващала територията на някогашната ранновизантийска крепост. В цитаделата се намирали замъкът на червенските владетели, обществени сгради, най-големите и красиви църкви. В нейния източен край бил и градският площад.
Останалата, разположена западно от цитаделата територия на вътрешния град, била усвоявана постепенно. В началото там са преобладавали занаятчийските работилници, но през ХІV в. те били изместени от жилищни квартали.
Външният град все още се проучва. Някои данни подсказват, че там били настанени по-замърсяващите и шумни занаятчийски производства на желязо и може би е живеела градската беднота.

Голямото военно-стратегическо значение на Червен било причина той да има сложна укрепителна система, която съчетавала характерните белези на средновековното българско фортификационно строителство с някои местни особености. Крепостните стени преграждали само по-достъпните направления, а на най-опасните участъци те били подсилени с бойни кули. Били градени от ломени камъни и хоросан, но понякога в тях са били зазиждани и дървени греди – "сантрачи". Стените са били високи около 10 м., а кулите – 12 м.
Най-здрава била източната крепостна стена на цитаделата, на която имало три големи четвъртити плътни кули. До крепостната порта в стената се достигало през стеснен проход, което повишавало нейната устойчивост. Добре запазени и днес са двете двураменни крепостни стълби, които могат да се видят по вътрешното лице на тази стена.
Западната стена на цитаделата е надзиждала оцелялата и високо извисяваща се стара късноантична стена, която била градена от огромни четвъртити каменни блокове. Там бил оформен нов вход, променена била и формата на нейната единствена кула, като тя станала четвъртита и се издигнала на триетажна височина. Съдено било именно тази кула заради здравия й градеж да оцелее през вековете и днес да бъде един от малкото запазени примери за облика и възможностите на българското средновековно крепостно строителство. Тя става образецът, по който през 30-те години на ХХ век в старата българска столица Търново е възстановена т. нар. “Балдуинова” кула.
Цитаделата е имала защитна стена и от север. Тя преминавала по венеца на склона и нямала кули. Крепостните съоръжения в западната част на Червенския рид са били изграждани на няколко етапа, в зависимост от разширението на селищната територия. Околовръстната стена и тук преминавала по ръба на склона, но имало и други допълнителни вътрешни стени. В най-западната част, където височината на рида е най-малка и той се понижава почти до нивото на речната долина, вероятно през втората половина на ХІV в., е било направено последното разширение на червенските укрепления. Крепостните кули тук били разположени много близко една до друга, били малки и имали полукръгла форма, която ги отличавала от тези в цитаделата. Някои данни сочат, че тази стена е била най-уязвима и че османските турци са завзели града след като проникнали през нея.
За по-надеждна защита на града и на неговите крепостните съоръжения червенските жители са търсели и висша, божествена закрила. Поради тази причина някои от църквите са били вграждани в самата крепостна стена. В нея били зазиждани големи каменни блокове с врязани кръстове. Кръстове и изображения на светците-покровители на града е имало и около крепостните порти.
Самостоятелни укрепления са били изградени край жизнено важните за оцеляването на крепостта два подземни водоснабдителни прохода, каквито в България са разкопани и експонирани за посещения единствено в Червен. Те се състоят от подземен извор, от който водата по тунел и по изсечена в отвесната скала стълба е била изнасяна вътрешния град.
Не са много средновековните български градове, в които са разкрити замъци. Сред тях най-голям е замъкът на търновските царе, но този в Червен е проучен най-рано и също е известен с големината и представителността си. Замъкът бил самостоятелна вътрешна крепост, заемаща най-равното място в южния край на цитаделата. Той имал здрави външни стени, подсилени с контрафорси. До тях били долепени няколкоетажните стопански и жилищни помещения. В приземните етажи е имало военни складове, в които са разкрити 30 големи каменни бойни топки. В просторния  вътрешен двор на замъка е била изградена неголяма църква, близо до която има изсечена в скалата дълбока цистерна за вода.
По време на дългото му съществуване замъкът бил преустройван не един път. Най-значителни са били промените в източния му край, където било изградено голямо жилищно крило и кула-донжон за последна отбрана. Там е отвеждала стълбата на един от водоснабдителните подземни проходи, с което се повишавала надеждността на защитата на замъка.

Досега в Червен са разкрити руините на 12 православни църкви, които имат различни размери, украса и архитектурни особености. Един надпис сочи, че там някога е съществувала и арменска църква. Строежът на нови храмове не е престанал и след завземането града от османските турци, но изградените по това време са били малки и семпли. Тогава една от православаните църкви (№ 10) е била превърната в джамия, а за да се подчертае превъзходството на господстващия ислям, друга джамия е била изградена във високата част на града.
Най-големи и представителни са били църквите № 2 и № 4 в цитаделата и № 1 и № 10 в западната част на рида Те обединявали в плана си кръста - всеизвестния християнски символ и купола, който е здрава архитектурна конструкция. Всички елементи на тези църкви са осмислени от дълбока християнска символика. В тях куполът и олтарът представят небето, а ниските части – земята, източната страна е раят, а западната – адът. На тази символика е била подчинена и тематиката на стенописната украса, но по-добре запазени стенописи са разкрити само в църквите № 5 и № 10.
Църквите са имали обширни наоси и големи притвори, над които се е извисявала звънарница. Фасадите им са били много живописни. Типични са били редуващите се по тях пояси от камък и тухли, както и взиданите във високите части на стените блестящи с разноцветната си глеч керамични орнаменти. Църква № 2 е била покрита с оловни листове, а останалите – с керемиди.

Намерените по време на археологически разкопки находки показват, че Червен е бил значителен занаятчийски и търговски център. Застъпени били повечето от известните по това време занаяти, които най-често са обслужвали ежедневните нужди на населението. Грънчарите изработвали керамични съдове със сграфито украса, каменоделците ваяли църкви и домове, дърводелците изработвали мебели, тъкачите и шивачите са обличали червенските граждани. Многото разкрити при разкопки златарски инструменти показват, че широко разпространение е имало златарството.
От всички занаяти типични за Червен са били добивът на желязо и желязообработването. Желязната руда, която е разпространена в малки количества на различни места по долината на р. Русенски Лом, полуразтапяли в издълбани в скалния масив крушовидни пещи, а след това с изковаване са премахвали примесите от нея. Останките от тези пещи са все още добре запазени.
По време на археологическите разкопки са намирани много монети, сред които преобладават българските от ХІVв. Разкрити са и няколко големи монетни находки от това време, които освен български съдържат влашки и дори ранни османски монети. Те представят града като важно средище на търговия както с отвъддунавските земи, така и с южните краища на Балканския полуостров, които вече са били завладени от османските турци.