Регионален исторически музей - Русе
"All that I experienced afterwards had already been in Roustchouk". Elias Canetti
Архитекти и строителство

Новото градоустройствено и архитектурно строителство на Русе се свързва с определянето му за главен град на новосформирания Туна вилает и назначаването на Мидхат паша за управител на вилаета през 1864 г. Изпълнен с ентусиазъм и реформаторски идеи, той се заема да превърне Русчук в истински, модерен европейски град.  Един от първите благоустройствени проблеми, с които се заема новият управител е построяването на пътни артерии. Като за начало в Русчук се появяват невижданите дотогава, но отдавна познати на цивилизована Европа, улици с тротоари. За разлика от съществуващите дотогава тесни, мрачни и прашни ориенталски сокаци, новите улици са широки, застлани с калдаръм, а по-главните дори осветени от улични фенера по модел на виенските. В края на четиригодишното си управление Мидхат паша оставя в областта 3000 км шосеен път както и 1400 големи и малки мостове. Един от последните е мостът над р. Янтра край град Бяла. В Русчук  28 км улици са застлани с калдаръм. Паралелно с това се изграждат два големи хотела "Гюл Шахин"  и "Ислях хане" , последният от които дълги години е най-модерния в града до превръщането му в сграда на Русенската градска община след второто десетилетие на XX век.

Започнатото при управлението на Мидхат паша оформяне на съвременния облик на Русе достига своя разцвет в края на ХІХ и началото на ХХ в. Важна роля в осъществяването на модерното строителство играят пристигналите в града чужденци – архитекти и строителни инженери. Имената на Едуард Винтер /градски архитект на Русе в продължение на около две десетилетия/, Нино Росети, Георг Ланг, Негохос Бедросян. Удо Рибау, Едвин Петрицки, Иван Майор, Михаил Пернигони, както и тези на Тодор Тонев, Никола Лазаров, Тодор Петров и др. ще останат неразривно свързани с архитектурната историята на града. Множество жилищни, обществени сгради изградени в стил неокласицизъм, господстващ из цяла Европа през втората половина на XІX век и съчетаващ елементи на барок, готика, ренесанс, ампир и др., отличават Русе от останалите градове в България. 
Най-забележителни в това отношение са сградите на братя Симеонови, Георги Мартинов, Иванчо Стоянов Соларя, Саркис Куюмджиян. В края на ХІХ в. и началото на ХХ в. в Русе се оформят цели улици със стилни сгради. Такива са улиците "Александровска" и "Княжеска" както и "Пиротска", “Търговска”("Славянска"), "Николаевска". 

През 1889 г.  Русенската община доставя гранитни павета произведени в кариерата Сан Рафаел край Марсилия, Франция. Русенската фабрика "Труд" пък произвежда керамични павета и тротоарни плочки, като по този начин оформлението на улиците бива завършено.

Гръцкият майстор-каменар А. Каргарота зарежда с облицовъчен камък от своите кариери "Каргарота & Малчев" не само русенските строежи, но дори и фабриката за мраморни изделия на Георге Петреску в Букурещ. Каменната облицовка и украса е можело да се поръчва във Виена и Печ, а през 1897г. в Русе е открита и фирмата "П. Гавалс-Л. Миритис & Сие. първа скулптурна ателиера". 

Най-красивата сграда в Русе без съмнение е Доходното здание. Построена по проект на австрийския архитект Петер Паул Бранг. Идеята за построяването на сградата датира от 1896 г., когато общинският съвет решава предназначението й - да носи приходи за издръжка на русенските училища. На 20 февруари 1897 г. жури в състав: русенският окръжен управител Ал. Каназирски, градският кмет Г. Михайлов, двама училищни настоятели, окръжният инж. Г. Ганев, градският инж. Вл. Малчев и трима архитекти от Министерството на общите сгради, пътищата и съобщенията: арх. Хр. Ковачевски, арх. Вернаца и арх. Димитриевич, обсъждат представените петнадесет проекта. Всички единодушно приемат проекта с мото Voila une idee (Ето една идея) на архитект Бранг, който спечелил I премия от 1 500 златни лева. На 26 януари 1898 г. се провежда търг за отдаване на строежа на предприемач. Търгът е спечелен от предприемача Гатю Цонев и майстора  Петър Атанасов. Ръководството на строежа от страна на общината се възлага на инж. Георг Ланг, а от страна на предприемача - на арх. Франк Шолц.

Най-старата русенска сграда от периода на неокласицизма и първата административна сграда в България след Освобождението е Окръжното управление (днес Исторически музей), построена през 1882 г. по проект на виенския архитект Фридрих Грюнангер. На площад "Ал. Батенберг", се открояват още построената в периода 1894-1898 г. по проект на арх. Петко Момчилов мъжка гимназия "Княз Борис" (днес "Христо Ботев") както и откритата през 1916 г. сграда на Търговско-индустриалната камара дело на арх. Никола Лазаров. В момента в нея се помещава Регионална библиотека "Л. Каравелов". Също на този площад, в началото на ул. "Александровска" през 1895 г. по проект на арх. Негохос Бедросян е построена банката на братя Симеонови, по-късно Русенска Популярна Банка, а сега "Банка ДСК". 

Десетки са сградите с историческо значение в Русе. Най-популярните сред тях, като къщите на Братя Симеонови, Банка "Буров", сградите на Застрахователно дружество “България”, Банка "Гирдап" (Концертно бюро, сега консулство на Монголия), хотел "Тетевен", бирария Стефан Гъдев (сега ресторант "Потсдам"), Католически пансион "Нотр дам де Сион" (сега Английска гимназия) и много други. 

Важна роля в архитектурното богатство на града играят  и сградите на русенските църкви. В периода 1884-1889 г. по проект на Едуард Винтер е построен православния храм "Всех святих", който е разрушен през 1975 г., за да отстъпи място на Пантеона на възрожденците.  Католическият храм "Свети Павел от кръста" е построен през 1890 г. по инициатива на полски офицери и в него се намира първият в България църковен орган.

Доходното здание, заедно с откритият през 1909 г. Опълченски паметник (Паметник на Свободата), дело на именития италиански скулптор Арнолдо Дзоки, представляват визитката на Русе и по-често от всички останали забележителности на града намират място във всички справочници, брошури, значки и сувенири. Освен Паметникът на Свободата, в Русе има и Паметник на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 г. на площад "Батенберг" и "Царев камък" - възпоменателна колона, построен в чест на посещението на султан Махмуд II от 1836 г. По-късно през годините са издигнати паметници на Любен Каравелов, Отец Паисий, Паметник на моряка, кап. Райчо Николов, Баба Тонка Обретенова, Стефан Караджа.