Регионален исторически музей - Русе
"All that I experienced afterwards had already been in Roustchouk". Elias Canetti
Пътеводител по маршрутите на културното наследство

Съдържание

Градската памет за местната общност. Църква Св. Троица – Площад на Свободата – Къщата на Калиопа.

Градищата. Сексагинта Приста – Кюнту Капу – Левента – Средновековен град Червен.

Камък на вярата. Църква Св. Троица – Басарбовски манастир “Св. Димитър”– църква в с. Красен, Ивановски скални църкви.

Жива вода. Русе, аязмо на Текето, Лесопарк Липник, аязмо на Света Марина при село Сяново, Тутраканско; аязмо на Света Марина при с. Каран Върбовка, водни съоръжения – Червен, лековита вода на чешмата Слепча до село Иваново.

Героите на Свободата. Пантеон на възрожденците, гробница на Захари Стоянов, паметник на Стефан Караджа, паметник на Баба Тонка, къща-музей „Захари Стоянов“, паметник на Свободата.

Светът на мъртвите. Русе – Пантеон на възрожденците, Военно гробище при гр. Тутракан, Тракийски гробници при Сборяново – Демир баба теке. Екопътеки. По река Дунав и река Русенски Лом.

 

1.Градската памет за местната общност. Църква Св. Троица – Площад на Свободата – Къщата на Калиопа

Маршрутът предлага разходка в централната градска част и беседа за формирането на русенската градска общност с акценти от периода 19-20 век. Разказът започва от църквата „Света Троица“, съхранила духовния живот на българите през вековете. Църковната община е представлявала българската етническа общност до края на 70-те години на 19 век. Площадът на Свободата е събрал редица знаци за публичния живот на русенци, а музейната експозиция „Градски бит на Русе от края на 19 и началото на 20 век“ в къщата на Калиопа илюстрира промените в нагласите на гражданите, живели в предните два века.
Начало: катедрален храм „Света Троица“. Превоз не е нужен. Без възрастови ограничения.
Екскурзовод: 082/ 825 002, по заявка.

Църква „Света Троица“. Това е най-старата църква в Русе, построена е през 1632 г. Тя е вкопана в земята трикорабна псевдобазилика с външни размери 15,60 х 31,20 м.
В преддверието на храма се намират гробовете на четирима Доростоло-Червенски архиереи - Григорий, Василий, Михаил и Софроний. От ляво и от дясно на стълбището на катедралата има два интересни надписа. Първият е надгробният камък на отец Данаил, който бил дългогодишен учител в килийното училище при метоха на църквата. Той починал през 1737 г. в Русе и бил погребан в църковния двор, но признателните му ученици взидали надгробния му камък в църковния зид през 1764 г. От дясно на стълбището се намира другият надпис. Той също е издълбан върху гранитна плоча и съобщава за преустройство на църквата от 1764 г.
Камбанарията е с височина 19 метра, тя е шестоъгълна и е иззидана от дялани камъни, взети от разрушената крепостна стена на Русчук. Има пет камбани.
Около храма „Света Троица“ се е намирало старото християнско гробище на града. Запазени са няколко надгробни паметника – един от тях е вграден в тротоара до камбанарията. Непосредствено до стените на камбанарията има два паметника, свързани с Кримската война. Те са на английски офицери, загинали при изтласкването на руските войски от Гюргево. Тъй като англичаните са воювали на страната на турците, след Освобождението паметниците са забравени и вероятно тези в Русе са единствените запазени у нас.

Централният градски площад е подходящо място за посещение от туристи. В непосредствена близост има три паркинга, които осигуряват достъп до обекта, множество кафенета и магазини, градина с пейки и фонтани. Площадът е един от малкото в Европа, които събират дванадесет улици. В миналото на мястото на Голямата градина е имало турско гробище. Паркостроителите Рихард Нойвирт и Фердинанд Холобер даряват жителите на града с невиждана дотогава градска градина - с палми, кактуси, бананови храсти, японски ябълки и други екзотични растения. Била издигната каменна ограда, която по-късно, при преустройството на Центъра на града в края на 30-те години на 20 век, е била съборена и преместена за ограда на училище „Отец Паисий“. В средата на градината се издига Паметника на Свободата, вдясно от него се намира Доходното здание. Срещу паметника, зад градинката с кафенетата, все още стои къщата, в която за пръв път у нас се е прожектирало кино. На мястото на Пощата старите русенци помнят лятното кино „Олимпия“, а на мястото на Съдебната палата – цирк.
Паметник на Свободата – издигнат с даренията на русенското гражданство по инициатива на Поборник-опълченското дружество през 1908 г. Автори са арх. Симеон Златев и арх. Стойчо Кяризов. Статуята и барелефите са изработени от италианския скулптор Арнолдо Цоки.
Доходно здание – построено 1901 г. по план на виенския архитект Раул Паул-Бранк, а изпълнено от виенчаните Георг Ланг и Франк Шолц, предприемача Гатю Цонев и майстора П. Атанасов. Сградата трябвало да носи доходи на общината, откриват се магазини, казино. Там се настаняват театърът, библиотека, художествена галерия.
Вдясно от Съдебната палата се намира сградата на някогашната банка „Гирдап“ - първата частна банка в България, основана след Освобождението. На мястото до кръглия шадраван е съществувала автобусна спирка, която всички наричали Стъклената будка. Спирката е оставила трайно място в съзнанието и спомените на русенци, защото е била едно от любимите места за срещи. Вляво от паметника, в дъното на ларгото се вижда оцветената в керемидено Русенска опера. До нея се намира църквата „Света Троица“ и Доростоло-червенската митрополия.
От площада се вижда Централна ж.п. гара, Телевизионната кула и Пантеона на възрожденците. Той е издигнат в Парка на възрожденците – някогашното русенско гробище, където са били гробовете на мнозина видни национални герои. Пантеонът е национален паметник-костница.
Работно време: 09.00-12.00, 13.00-17.30, почивни дни: петък и събота, за контакти: 082/ 820 998.

Маршрутът завършва с посещение на къща-музей „Градски бит на Русе - кр. на 19 – нач. на 20 век“ или както е популярна - „Къщата на Калиопа“. Къщата, донася градската мълва, била подарък за хубавата Калиопа, в която бил влюбен Мидхат паша. Експозицията представя Русе като врата към Европа за българите, показва навлизането на европейската градска култура у нас и разгръща примерни интериори на гостна, всекидневна, музикален салон и спалня с мебели от Виена. Показани са колекции от сребърни прибори и порцелан, които бележат промените, настъпили във всекидневието на хората.
Работно време: 09.00-12.00, 13.00-17.30, без почивен ден, за контакти: 082/ 820 997.

На централния площад:
Любимо кафене - на „Лайното“;
Бързо хранене - „Хепи бар и грил“, за предпочитане: пилешко шишче с бекон;
Предпочитан клуб – “При Митака”, а за по-изисканите е ресторант “Корсар” в Дома на учените, обзаведен в морски дух. И двата са до Американското пазарче, известно на всички в града. “При Митака” е култова кръчма, събираща местната бохема и представители на неформални общности на възраст между 15 и 45. Пиенето е евтино, а готвят прилично добре. Chalga free zone.
Бирария: Лятна градина „Дунав“, приготвят страхотни свински ребърца на скара.

2. Градищата Сексагинта Приста, Кюнту Капу, Левента, Средновековен град Червен

Маршрутът е предназначен за любители на историята. Предлага се обход на по-важните фортификационни (укрепителни) съоръжения в близката околност. Първият обект е римският кастел Сексагинта Приста – свидетелство за 19-вековната история на Русе. Важното място на русенската крепост от военно гледище се доказва от силната османска крепост Русчук, от която са останали портата Кюнту Капу и фортът Левент табия. Старобългарската традиция в изграждане на крепости се илюстрира при посещение на археологическия резерват Средновековен град Червен. Начало: Площадът при Паметника на моряка до Военния клуб. Необходим е транспорт, отиване и връщане - около 70 км. Без възрастови ограничения. Екскурзовод: 082/ 825 002, по заявка.

Паметникът на моряка символизира връзката между старото римско пристанище на р. Дунав и създадената Дунавска флотилия - първият флот след Освобождението на България. Сексагинта Приста. Римски кастел - предшественик на съвременния град, крепост от римската отбранителна система по р. Дунав и важно пристанище за флота. Името му означавало „Пристанище на шейсетте кораба“. От каменен надпис е известно, че градът е основан по времето на император Веспасиян (69-79г.). През VІ - VІІ век при многобройните нападения на славяни и прабългари градът е разграбен и разрушен. Върху останките възниква славянско селище и средновековна българска крепост. Работно време: 08.30-12.00, 13.00-17.30, почивни дни: неделя и понеделник.
За контакти: 082/ 825 004

Според клаузите на Берлинския мирен договор от 1878 г. всички крепости в Княжество България са разрушени. От Русчушката крепост е оставена само портата Кюнту капу и нейната обкована с желязо врата. Специалистите смятат, че така - облечени в желязо, са изглеждали и българските средновековни порти. Крепостната врата Кюнту Капу - буквално („Вратата с тръбата“) може да се види на излизане от Русе при моста, наречен от русенци „Охлюва“. Това е една от портите на османската крепост Русчук, край която е минавал тръбопровод (кюнт) - част от водоснабдителната система на града. Този водопровод е захранвал чешмата в двора на Свети Георгиевското училище (днес ОУ „Ангел Кънчев“) – единствената съхранена от 18 век чешма в Русе.
В непосредствена близост до портата се издига храмът „Света Петка – Параскева“. Това е най-новият храм издигнат в Русе, а определянето на патрона осъществява приемственост с миналото. Последната скална църква по Русенското Поломие - „Света Петка“ е засипана след освобождението. Намира се до складовете за бира на пивоварната фабрика „Света Петка“. Днешният храм на „Света Петка“ (арх. С. Бобчев) е любопитен със своя архитектурен план, който повтаря известната „Златна“ или „Кръгла“ църква в Преслав, строена от цар Симеон Велики.

Левент табия. Каменно укрепление (крепостен форт) на османската русенска крепост от 19 век. Побира 3000 души гарнизон, пригоден за самостоятелна отбрана. Склад за оръжие и боеприпаси на Дунавската флотилия. От тук оръдията са могли да обстрелват румънския бряг, но всъщност са служили за отбрана на града от юг. Укреплението е преустроено в ресторант с различни салони– в стила на всички дунавски държави. В близост е най-високата на Балканите телевизионна кула – 201 м. На 101 м. е разположена кафе-сладкарница, от която при ясно време се виждал Букурещ.

Археологически резерват „Средновековен град Червен“. Това е най-значимият средновековен български град през 14 век в Североизточна България. В Червенград имало болярин и митрополит, силно били развити занаятите и търговията. Личат останките от външния, неукрепен град и масивните зидове на вътрешния град. Открояват се болярски замък в центъра, митрополитска църква, щерни за вода. По главната улица личат застроените някога плътно една до друга къщи – отдолу с дюкяни, над тях жилища. Градът има 11 църкви, край него в скалите са множество манастири. Най-внушителна е кулата-стражница – многоетажна, висока 12 метра. По нейно подобие е възстановена така наречената Балдуинова кула на Царевец в Търново. В Червен са открити две водочерпателни съоръжения. Може да се посети това от южната страна на крепоста, долу до реката, където каменна стълба в тунел води до подземен карстов извор. От него хората се снабдявяли с вода през размирни времена, по време на дълги обсади.
След османското нашествие през 1388 г. Червен постепенно запада, тъй като градът губи стратегическото си военно положение.
Работно време: 09.00-18.00, без почивен ден, за контакти: 082/ 825 002.

По маршрута: Култовата кръчма на Речна гара, известна като Касапска среща, за предпочитане: пържена дунавска риба. Бирария „Саундгардън“, за предпочитане: бирено плато. Chalga free zone. Кафене: ТВ кула – най-високата кула на балканския полуостров Да не се разчита на кръчми по селата - те са с неустановимо работно време. Възможно е през летния сезон да се предлага лимонада и бира. Носете си вода.

.

3. Камък на вярата Църква Св. Троица – Басарбовски манастир – църква в с. Красен, Ивановски скални църкви.

Маршрутът представя едни от най-ценните паметници на културно-историческото наследство в региона. В църквата Света Троица могат да се видят икони от региона (17-19 век), събрани в малка сбирка. Ивановските скални църкви са част от световното културно наследство и са под закрилата на ЮНЕСКО. Маршрутът е удобен за различни форми на религиозен туризъм.
Начало: Църква Света Троица. Необходим е транспорт, отиване и връщане – около 60 км. Без възрастови ограничения.
Екскурзовод: 082/ 825 002, по заявка и осигурен транспорт.

Манастир на Свети Димитър Басарбовски до село Басарбово – намира се на 12 км. от град Русе. Според предания селото получило името на Иванко Басарба – тъст на цар Иван Александър. Той имал владения по тия места, затова дарил средства за скален манастир, около който възникнало селото.
Според легендата Димитър бил обикновен пастир. Един ден, докато пасял селската чарда, стъпкал птиче гнездо. Това се смятало за голям грях и, за да го изкупи, Димитър станал монах и до края на дните си живял усамотено и праведно. След като предал Богу дух, придошла вода и отнесла тялото му в реката. Когато извадили мощите му започнали да се случват чудеса - Свети Димитър лекувал и пазел селото от градушка. Веднъж дошли боляри от Влашко и пожелали да отнесат мощите със себе си, но светецът им дал недвусмислен знак – първо се строшила колата, с която пътували, а после сандъкът с мощите се търкулил и се спрял на речната тераса. На първото място селяните побили голям камък - около него е селското гробище, а на второто място построили селската църква. Край нея е издигнат паметник на загиналите войници от селото.
Манастирът се намира на 2 км. източно от селото. Оттук по време на руско-турската война през 1769 г. ген. Салтиков взел мощите на светеца, а по молба на българите от Букурещ ги оставил на съхранение във Влашко. Пазят се в патриаршеската катедрала „Св. Константин и Елена“ в румънската столица. По време на Първата световна война, когато Букурещ е окупиран от български и германски войски, няколко български войници от русенските села правят опит да донесат мощите на светеца на българска земя, но са заловени и опитът пропада.
През 19 век манастирът запустява, но през 1937 г. монахът Хрисант го възстановява. Църквата, намираща се високо в скалата, има дървен иконостас от по-ново време, но устройството й и килиите около нея дават представа за някогашните скални манастири. По пътека, водеща към дъното на манастирския двор се стига до изсечени в камък стъпала, а оттам до другото крило на манастира – виждат се следи от килии и издълбан в скалата гроб - според специалистите там дълго време са пребивавали мощите на Свети Димитър Басарбовски.
За контакт: тел. 082/ 800 765

Църква в с. Красен. Село Красен съществува от създаването на България, в близката околност е Красенското градище, под него е открит паметник на воин в пълно бойно снаряжение от времето на Първото българско царство, а в близост са и каменните корита - жертвеници. По времето на цар Иван Асен II бъдещият патриарх Йоаким I си изкопал килия в скалите над Красен, а по-късно, с помощта на царя основал манастира „Св Архангел Михаил“ до с. Иваново.
Селската църква на Красен е една от малкото, построени през 17 век. Почти всички църкви в селата на Поломието са строени през 19 век. Тя е еднокорабна, едноабсидна, изградена е от камък, използван преди това за надгробни паметници. Според местните легенди Господ изгражда Рай манастир от човешки души, заради това хората изграждат дома Господен от надгробни паметници. Мекият русенски варовик се поддава лесно на обработка – през вековете в с. Красен се развива школа на майстори-каменоделци, които продават камък и паметници из Северна България - от р. Искър до Добруджа. По външните стени на църквата личат множество надписи и рисунки графити. Някои от тях са съхранили историческата памет на селото – надписи на свещеници и учители, един от които - Никола от Елена, е преписал История славянобългарска на Паисий Хилендарски.

Ивановски скални църкви. Скалните църкви са в долината на р. Русенски Лом край старото село Иваново. Те са със статут на археологически резерват и са под закрилата на ЮНЕСКО. Всички църкви са обединени от манастира „Св Архангел Михаил“.
Високо в скалите, на 40-50 метра над земята, естествените ниши и пещери били разширявани от монасите и преобразяване в църкви и килии. Условията за живот били сурови - преодоляването на връзката със земното и всекидневното увеличавала връзката с Бога.
Историческите извори свидетелстват за присъствието на крупни фигури от историята на Второто българско царство из манастирите. Сред тях се открояват патриарх Йоаким и цар Георги Тертер I. Някои изследователи разчитат в надписите-графити върху скалите името на царя и посочват мястото на гроба му. Приема се, че цар Георги Тертер I, който наследява на престола селския цар Иваил (Ивайло), се замонашил и водил скромен живот в манастирите на Поломието.
Най-добре запазени стенописи има в църквата „Света Богородица“. На северозападната й страна са изписани в цял ръст ктиторите цар Иван Александър и неговата съпруга царица Теодора. Изображенията по стените са почти заличени, останали са тези по тавана. Там има 25 полета, в които са изрисувани новозаветни сцени, показващи последните дни от живота на Исус Христос. Фреските са много реалистични и близки до действителността.
Работно време: 09.00-18.00, без почивен ден.

По маршрута: По този маршрут не препоръчваме заведение за обществено хранене. В с. Иваново от глад може да ви спаси Гарибалди, който пече тънки кебапчета в едно капанче до ж.п. гарата. Разбира се, тук-там по селата има магазини за хранителни стоки.
Носете си вода.


4. Жива вода Русе, аязмо на Текето, Лесопарк Липник, аязмо на Света Марина при село Сяново,

Тутраканско; аязмо на Света Марина при с. Каран Върбовка, лековита вода на чешмата Слепча до село Иваново

Маршрутът е предназначен за любители на историята и чудесата, свързани с използването на лековита вода. Запознава с особени места от местната история, които не винаги са известни на мнозина.
Начало: Църква „Света Троица“. Необходим е транспорт.
Екскурзовод: 082/825 002, по заявка и осигурен транспорт.

Лесопарк Липник – крайградски парк за отмора и развлечения. Има езеро за риболов и разходка с лодка, зоокът, ресторанти. Любимо място за пикник на поколения русенци. На Илинден (2 август) се провежда голям празник, събор на село Николово, познат в миналото като сбор на Текето. В близост до някогашното теке (манастир) е текъл лековит извор - аязмо. Водите му днес пълнят малък басейн, в който влюбените хвърлят монети.

Манастир на Света Марина при село Сяново, Тутраканско. Намира се на около 50 км. Източно от Русе. В центъра на село Нова Черна по пътя за Тутракан, вдясно има разклон за село Сяново. На запад от селото, с много питане, се стига до местността Паскаля, където на 17 юли, в деня на Света Марина, се събират поклонници, готви се курбан и се раздава за здраве. Манастирът възниква чудодейно с появата на лековитата вода, тачен е от хората в околните села. В годините на социализма манастирът запустява и от аязмото не се черпи вода. От десетилетие манастирът е възобновен, лековита вода се взема от три места, все повече стават разказите за излекувани – от схващания, ревматизъм, от уроки и неверни магии. Голяма част от разказите са фолклорни варианти на тези от манастира при Каран Върбовка.
Манастирът на Света Марина при село Каран Върбовка е най-известният манастир с аязмо, посветен на светицата в Източна България. Намира се на 50 км. южно от Русе. Според преданията манастирът е основан по времето на Второто българско царство и съществува до падането на България под османско владичество. При все това името на Света Марина не се загубва в паметта на местното население.
Според легендата сляпото дете на един турчин се измило с вода в деня на Св. Марина (17 юли) и прогледнало. За благодарност турчинът подарил нивата с лековитата вода на християните с поръчение, когато идват болни тук да има място за настаняване.
Сегашната църква е построена през 1890 г. Аязмото - изворът, който се намира в средата на манастирската църква, е оформен като кладенец, с каменни стъпала, ограден с железен парапет във формата на осмоъгълник, с три вратички. През 1984 г. водата от аязмото е изведена навън в манастирския двор и е вкарана в 4 декоративни чучура. Направена е и цистерна за вода, над която е построена и камбанария.
Водата от извора под покровителството на Света Марина лекува очебол, безплодие, схванато, уроки. По химически състав водата е слабоминерализирана, подходяща за всекидневна употреба. Продава се в бутилки като всяка минерална вода у нас.

Чешмата Слепча. На връщане от Каран Върбовка може да спрете за малко при чешмата Слепча до село Иваново. На северния изход на селото е ж.п. прелеза за пътя към Русе и София – веднага след него вдясно има черен път, който след 50 метра ви отвежда до чешмата. Днес тя няма добър външен вид, но местните хора имат водата за лековита. Подобно на водата от Каран Върбовка тя помага срещу очебол – затова чешмата се нарича Слепча.

По маршрута:
В лесопарк Липник има ресторанти, където може да се хапне по всяко време.

В манастира Света Марина при село Каран Върбовка продават бутилирана минерална вода „Св. Марина“.”.


5. Героите на Свободата Пантеон на възрожденците, гробница на Захари Стоянов,

паметник на Стефан Караджа, паметник на Баба Тонка, къща-музей "Захари Стоянов", паметник на Свободата

Маршрутът е предназначен за ученици, подходящ е за илюстриране на учебен материал от курсовете по литература и история. Запознава с паметни места от националната и местна история, припомня любопитни факти, разширява кръга на познанието.
Начало: Пантеон на възрожденците. Не е необходим транспорт. Маршрутът може да се осъществи и без съпровождащ екскурзовод, като на място се ползват тези от музейните обекти.
Пантеон на възрожденците - тел. 082/ 820 998. Работно време: 09.00-12.00, 13.00-17.30, почивни дни: петък и събота; Къща-музей „Захари Стоянов“ - тел. 082/ 820 996. Работно време: 09.00-12.00, 13.00-17.30, почивни дни: неделя и понеделник.

Пантеонът на възрожденците е национален паметник-костница. Тук са погребани мнозина от най-известните български възрожденци. Почетени са 453 души - участници в Ботевата чета, в Червеноводската чета, в Априлското въстание, опълченци. Открит е на 28.02.1978 г. по случай 100 г. от освобождението на България. От 2001 г. в Пантеона е открит параклис и музейна експозиция.

Зад Пантеона все още стои Гробницата на Захари Стоянов, останала от старото русенско гробище. Тук на 20 септември 1893 г. е погребан именитият българин, починал в Париж 18 дни преди това, където водел делегация като шеф на българския парламент. Вляво от гробницата е паметникът на Иван Ведър - човекът, предотвратил избиването на русенските граждани по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Градските митове разказват, че след руските бомбардировки по града, когато поражения имало само в турските квартали и по военните съоръжения, русенски младежи се похвалили в кафенетата, че с тайни знаци насочвали руската артилерия. Това вбесило турското командване, при което цялото българско население – около 6000 души, били събрани във Владиковата бахча – сега Младежки парк, където щели да ги колят. Иван Ведър – първият български масон, успял да спаси русенци, защото се разпознали като братя с един от турските офицери – Делавер паша, който също бил масон.

Маршрутът продължава с посещение на паметника на войводата Стефан Караджа, издигнат на мястото, където бил обесен от османския поробител. Следващ обект е паметникът на легендарната Баба Тонка, в съседство до къщата-музей „Баба Тонка“ (в реконструкция) и къща-музей „Захари Стоянов“. Тук е разположена експозиция за живота и делото на летописеца на Априлското въстание и експозиция за семейство Обретенови - семейството на Баба Тонка и българското Възраждане.

Маршрутът завършва тематично с посещение на паметника на Свободата, издигнат в чест на героите, които с делата си изградиха нова България. .


6. Светът на мъртвите Русе – Пантеон на възрожденците – Военно гробище при гр.Тутракан – Тракийски гробници при Сборяново –

Демир баба теке.

Маршрутът показва различни форми на надгробни съоръжения, предлага опознаване на разнообразни по етнически и религиозен признак традиции, свързани с темата за отвъдния свят и отдаването на почит към предците. Без възрастови ограничения.
Начало: Русе – Пантеон на възрожденците. Необходим е транспорт. Отиване и връщане – 180 км. По пътя има указателни табели и обектите могат да се открият лесно.
Екскурзовод: за Пантеон на възрожденците – 082/ 820 998; за Военно гробище – 0857/ 5235; за култовия комплекс при с. Сборяново – 0835/ 4783.

Пантеон на възрожденците - Национален паметник-костница. Тук се съхраняват костите на Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов и др. Автори: арх. Никола Николов и колектив, скулптор - Никола Терзиев-Желязото.

Военно гробище при гр. Тутракан – Намира се близо до с. Шуменци. Мястото бележи паметта и почитта към загиналите в най-голямата за българската армия битка през Първата световна война. Тутракан бил превърнат от френски и румънски военни инженери в непристъпна крепост – вълчи ями, телени заграждения, батареи и картечни позиции, военен флот с артилерия по р. Дунав. Само за два дни (5-6 септември 1916 г.) под командването на ген. П. Киселов български и немски части сломяват съпротивата, превземат града и пленяват 450 офицери и 28 000 войници с въоръжението.
Гробището е поддържано добре, много от плочите с надписи са обновени, две оръдия от времето на войната стоят като свидетели. В малък параклис може да се запали свещ за загиналите предци.
Убитите от двете страни са около 8000. Заслужена почит им се отдава всяка година в първата неделя на септември – от 1941 г. до днес. Потомците са написали върху камък - „Чест и слава на тия, които са знаели да мрат геройски за тяхното отечество“.

Тракийски гробници при с. Сборяново. Могат да се посетят три гробници. Едната от тях е паметник на световното културно наследство, защитено от ЮНЕСКО. Тя се намира в Гинина могила, открита е през 1982 г., приема посетители от есента на 2000 г. Построена е през III в. пр.н.е. Гробницата притежава пластична украса, скулптурни фигури, рисунка на конник - вероятно на владетеля, погребан в нея. Другите две гробници са по-малки и по-скромно украсени. Едната се е затваряла с плъзгаща се врата.

В близост, по пътя за текето на Демир баба, се намира Тракийски град – предполагаема столица на царството на гетите. Археолозите са разкрили част от укрепителната система, крепостни стени и вход с кули.
Демир баба теке – манастир и гробница на алианския светец Демир баба. Според изследователите сградата е построена през 16 век. Издигната е на мястото на тракийско светилище. Има лековит извор, каменни легла, на които болни получават изцеление, камък, през който жените промушват забрадките си против главоболие, лековит дъб, кората на който се използва срещу безплодие. По Гергьовден – 6 май, на 18 май, на Илинден и Димитровден мястото се пълни с поклонници, правят се курбани за здраве. Мястото се посещава и от мюсюлмани, и от християни.

По маршрута:

място за преспиване и хапване - Хижа Ахинора до текето на Демир баба.

.

7. Екомаршрути по река Дунав и река Русенски Лом.


Маршрутите предлагат разходки из екологично чисти райони, сред богати на природни и исторически забележителности зони. Почти всеки от тях е изкушение за любителите на птици, предлага се разходка с лодка, риболов. По някои от маршрутите не е нужен екскурзовод. Необходим е транспорт до началото на екопътеките, след това се продължава пеш. Възрастови ограничения могат да се наложат съобразно риска при преходите.

 

 

Екомаршрути по река Дунав

 

А. Западен парк Приста.
Начало – град Русе – хижа Приста, отиване и връщане 10 км.

Паркът е разположен по брега на река Дунав, може да се лови риба, има игрища за футбол и волейбол, пътеки за бегачи, плаж. Теренът е амфитеатрален – през зимата тук се пързалят много русенци, а през юни се провежда регионалният фолклорен събор „Златната гъдулка“.
Хижа Приста се намира близо до пътя за София, на височина, от която се вижда река Дунав и съседна Румъния. Построена е през 1941-1944 г. На 24 март 1975 г. е открита сегашната й сграда, а старата е съборена. Разполага с 32 стаи и 3 апартамента, ресторант и музейна сбирка с материали за туристическото движение. Стопанисва се от Туристическо дружество Приста.
Има указана пътека за преход до хижа „Алпинист“, която се намира в живописния каньон на река Русенски Лом, близо до Басарбовския скален манастир.
По маршрута:
хижа Приста с ресторант – 082/ 820 276, 820 272;
Петров хотел и ресторант, Западен парк Приста, на брега на река Дунав, 082/ 222 401, 276 028

Б. Стълпище.
Начало: гр. Русе – село Мечка – местност Стълпище. Отиване и връщане 30 км.

Местността Стълпище се намира на брега на р. Дунав, носи името си по Стълповете - побити камъни, голям и малък, хвърлени там от Крали Марко и сестра му. Някога тук е имало старобългарски култов център и обсерватория, спомен за които се пази в названието Мечка и в каменните модели на съзвездията Голяма и Малка мечка.
В близост са рибарниците, които приютяват колонии птици. Мястото е спирка по миграционния път „Via Pontica“. Въоръжете се с бинокъл и се приближете към рибарниците – ако желаете можете да преброите птиците. Как се прави? Мислено разделяте множеството на равни по размери сектори, преброявате птиците в един от тях и умножавате получения резултат па броя на останалите сектори. На слука.
Има плаж. През почивните дни идват хора с палатки, някои се опитват да си уловят риба. На Стълпище има ресторант с басейн.
По маршрута:
ресторант Стълпище – тук салатите са от зеленчуци собствено производство.
за къмпингуващи – магазини за хранителни стоки има в с. Мечка.
Носете си вода.

В. Рибарски.
Начало: гр. Тутракан – с. Пожарево – о. Малък Косуй. От Русе до Тутракан и обратно е 120 км.

От Тутракан за два часа покрай брега на реката по маркировката и табелите дори сами може да преминете по екопътеката през местностите Калевач, Застава, Дълбоки дол, Сарияр. Пожаревските острови са природна забележителност – може да се наблюдава колония чапли. По желание - разходка с лодка, риболов. За неумелите препоръчваме рибната борса в Тутракан, която се намира до казана за варене на ракия.
Любопитни места - Архитектурен резерват „Рибарска махала“, музей на риболова, лодкостоянка. Музеят „Дунавски риболов и лодкостроене“ е в центъра на гр. Тутракан, открит е през 1974 г. и е единствен по цялото поречие на р. Дунав. Показва материалната култура на българите от крайдунавските селища, както и уреди за риболов - от древността до наши дни.
Местни забележителности - църква „Св. Никола“, „Теодорова къща“, с експозиция на историческия музей, теке на Софтъ боба.
За връзка: Туристически информационен център - Тутракан 7600, ул. Трансмариска 20, тел.: 0857/ 2251.
Историческият музей предлага хотелски стаи в рибарска къща – 0857/ 5235.
По маршрута:
почти навсякъде се предлага дунавски сом, за предпочитане е механата „Рибарска среща“ в Рибарската махала;
най-прохладно през лятото е в бар „Интрига“ под Музея – има тераса към р. Дунав и мрачни галерии с хладна бира.

 

 

Екопътеки по река Русенски Лом
А. Царството на птиците - Писанец и Нисово.

Село Писанец се намира на 30 км. югоизточно от град Русе, край пътя Русе - Разград, по р. Бели Лом. Около селото има старобългарско градище върху два хълма, които са играли стратегическа роля в региона през 13-14 век. По това време крепостта е била равна по значимост на средновековния град Червен. Писанец, заедно с Червен, е регионален център на старата българска желязодобивна индустрия.
Над махала Драката може да видите едната от двете Кралимаркови стъпки. По поречието на Бели Лом има множество скални ниши и пещери, някои от които са използвани за църкви и манастири. В една от тях е отбелязано името Испор - така местните хора произнасяли името на хан Исперих.
Обитавано почти без прекъсване в продължение на хилядолетие, селището предполага съхранена обредност, топонимия, вярвания. Интересни за посещение са „Пробития камък“, който се намира на ръба на скален венец в края на гората Могилите, 2 км югозападно от селото. Под него е реката и местността Камберица, отсреща на около 50 метра по права линия е Казън канара. Пробитият камък е издълбан в хоризонтална скала кръгъл вертикален отвор с правилна форма и диаметър 1 метър, дълбочина 142 см. от нивото на земята. Според изследователите камъкът е култов обект от времето на българското езичество. Любопитни са също отвесната скала Мамула до рибарниците, Голямата пещера и др. Пътят от Писанец до Нисово е около 20 км., предлага страхотни гледки, и среща с редки птици, но не е за всекиго. Кметството стопанисва база, която всички наричат Белият дом. Там може да преспите, както и да ви нахранят. Добре ще е, ако се обадите предварително - тел. 08164/ 325.

Село Нисово се намира на 20 км. южно от гр. Русе, разположено на р. Бели Лом. Оттук може да поемете по множество по-кратки или дълги маршрути - по течението на Бели Лом или срещу течението на Бели и Мали Лом.
На около час път е Големият Нисовски манастир, пак на толкова време е многовековният бряст. В началото пътят е указан с табелки, после може и да се изгубите. В близост до бряста преди столетия е съществувало село Галица. Неговите жители връзвали за Гергьовден люлки на клоните на дървото и правели жертвоприношение. Брястът е на 700 години и е видял голяма част от българската история. Затова местните хора го наричат Дървото на желанията – опират се до него, пожелават си три неща, след което ги написват на три листчета, а тях пускат във водите на река Лом. Което от листчетата тръгне първо – това от желанията ще се сбъдне.
Паметник на Свети Трифон Зарезан има на Могилата, долу край реката, току под село са Конските гробища с образци на надгробни паметници отпреди 300 години. Те имат антропоморфен вид – приличат на човеци и макар че по тях няма надписи, ясно личат мъжките надгробия във формата на кръст, в горната част с трапец, от женските надгробия, които в горната си част завършват в кръг. Разказват, че чума прогонила старото село, затова останали само гробовете.
По тия места открай време се говори, че е минавал поп Мартин - местен хайдутин, който обирал турската хазна, а после криел парите в местността Мандилка. Затова и днес може да видите множество иманяри да щъкат из Поломието, но дейността им е незаконна.
Според специалистите и любителите на птици в този район може да се наблюдават множество пернати, които другаде у нас почти не се срещат - скален орел, египетски лешояд, червен ангъч, черен щъркел.
Бял щъркел с червен клюн може да видите в двора на селския хотел на Нина и Марко Иванови, които от години се занимават с туризъм. Къде се намира? Тръгва се по пътя вдясно покрай училището преди моста, стига се до площадче с орех и надясно до края на улицата. Най-добре да попитате някого.
За контакти: тел. 082/ 482 650; факс 082/ 845 455; 08196/ 343
По маршрута: носете си вода.

 

Б. Каньонът между Червен и Кошов.

Маршрутът предлага среща с близката околност, оставяща различен спомен от този при посещение на Червенската крепост. Разстоянието между двете села не е голямо - 8 км. Докато оставите Червен зад гърба си и попадате в живописната местност Чучана, където има буен извор, а на реката - единствената запазена воденица в тази част на реката. След това погледът попада на поредицата средновековни манастири, някои от които съществували до преди 200 г. - Голям Рай манастир, Малък Рай манастир, манастир Кошута. С последния се свързва легендата за произхода на названието на с. Кошов. В народните представи кошутата е символ на Божа майка - манастирът Кошута вероятно е бил с патрон Света Богородица. Тук приятелите на птиците също биха могли да наблюдават много от рядко срещаните видове. По тия места от незапомнени времена човекът и природата са живели в равновесие - в културно-историческата зона Иваново - Червен не бива да се пали огън и да се изхвърлят отпадъци.
По маршрута: Вила „Ангел“ - село Кошов, ул. Отец Паисий, № 17, тел.: 08159/ 479. Носете си вода.

В. Пещерите при Табачка

Село Табачка се намира на 30 км. южно от Русе, разклонение от пътя за Червен отвежда до живописния каньон на река Черни Лом, където множеството пещери разказват местната история.
Църквата – скална църква от времето на българското Средновековие, изсечена в скалите на около 30 м. над речната тераса. Намира се срещу моста в началото на селото. Пътека води до каменни стълби, после продължава плътно по скалата. В Църквата ясно се отличават три части – предверие, църква и гробна килия. На пода се виждат изсечени в скалата гробове, които някога са били покрити с каменни плочи. Личат отвори за греди, които са поддържали външната дървена стена.
Басарбовската пещера – изследователят Карел Шкорпил в края на 19 век пише, че там овчари от село Басарбово са затваряли овце, които през една много дълга и студена зима измрели от глад. Дошли табаци – майстори на кожи от Русе, които обработили овчите кожи и така дали име на новото село. В тази пещера стари хора помнели стенописи по стените, явно това е било църква, но днес нищо не е запазено. Според проучванията Табачка носи името си по едноименно селище край Плачковци, откъдето преселници идват тук в полето.
Водна пещера се намира на левия бряг на р. Черни Лом, източно от Табачка. По стените й са изсечени латински и гръцки надписи. Предполага се, че това са имената на посетителите на целебния извор, известен тук през Античността, някои от които дори са описали числото денари, които са оставили в дар. В средата на пещерата има изсечено кръгло корито, в което се събирала лековитата вода. Пие се по малко, измиват се очите, а някои казват и молитва. Лечебното място е било известно и през Средновековието, та до наши дни.
Наблизо имало знак за имане – Ботуш. Под него преди време намерили един ботуш, пълен с жълтици.
Пещерата Драганка се намира в местността Люляч, люлякова гора. Тръгва се по пътя покрай училището, покрай Локвата, през гората, докато се достигне Люлечката чука, където е пещерата Драганка. По маршрута няма маркировка. Старите хора разказват, че между Драганка и Тъмна пещера имало тунел, защото веднъж една коза се загубила, влязла в едната, а излязла от другата пещера.
Пещерата Драганка носи името на една табаченска мома, пожелана от богат турчин, който я придумвал да му пристане, а тя не искала, защото турската вяра миришела на парено бъзе. Заради този отговор турчинът я убил и скрил в пещерата.
Пак на Люляч са Рачови порти, наричат ги и Райчови, Райкови. Според старите хора това са Райкови порти, защото като се покажел Райко (слънцето) от там минавал първо – влизал през портите и тръгвал по света. Портите са се срутили при земетръс.
Хайдутка пещера се намира на около 300 метра от Стопанския двор в горния край на селото. Това е плитка пещера в скалния бряг над реката, където някога са се крили хайдути от дружината на поп Мартин.
Вероятно и сами ще разгледате някои от пещерите, но за по-сигурно потърсете в кметството местен човек за водач.
По маршрута:
Носете си вода.

Г. Пещера „Орлова чука“ – археологически резерват, намира се на 35 км. южно от Русе до с. Пепелина.

Разположена е в живописния каньон на р. Черни Лом, открита е през 1941 г. Досега са проучени около 15 км. галерии, които нареждат пещерата на второ място по дължина у нас. Много по-кратки са маршрутите, които се предлагат на посетителите. Не влизайте без водач. Наскоро по проект на Областна администрация се извърши повторна електрификация на някои от галериите. Тук са открити огнище на праисторически хора, кости и череп на пещерна мечка. Пещерата е местообиталище на десетина вида прилепи, чиито колонии приютяват до няколко хиляди броя. Безобидните бозайници са защитени от закона и не бива да се безпокоят. Според местните легенди пещерата е давала убежище на хайдутина поп Мартин, а в един от нейните коридори си бил направил църква. Посещение само при заявка: По маршрута: за къмпингуващи до пещера Орлова чука - магазини за хранителни стоки има в гр. Две могили и с. Табачка. Носете си вода..