Регионален исторически музей - Русе
"All that I experienced afterwards had already been in Roustchouk". Elias Canetti
Бюрото на Диктатора


В Регионален исторически музей – Русе постъпиха предмети от обект „Дом за гости”  в лесопарк „Липник” (т. нар. резиденция на Тодор Живков): бюра, стъклени мастилници, полилей и лампион, които са част от обзавеждането на дневната от апартаментите на бившите социалистически лидери на България и Румъния Тодор Живков и Николае Чаушеску. Преди демонтирането и преместването им, те са заснети в „автентичната” им среда, което ще позволи бъдещи експозиционни възстановки.
Проектант на обект „Дом за гости”  в лесопарк „Липник” е архитект Светозар Панайотов. Сградата, която се строи през 1981 г., е от три корпуса, свързани с топла връзка. Двете двуетажни тела са предназначени за приемане на държавните ръководители на България и Румъния. В тях са включени по два луксозни апартамента – един за съответния държавен глава и втори – за придружаващата го съпруга. Намират се на втория етаж, до който се стига по вито стъблище. Апартаментите се състоят от голяма дневна, спалня и баня. Обзавеждането и вътрешната архитектура също са по проекти на арх. Панайотов. В апартаментите на държавните глави и във фоайето към тях са направени куполи към таваните. Лампериите и вратите, декоративните тавани, решетките пред отоплителните тела са изработени от бор – обгорен, за да се получи патина. Мебелите са българско производство, произведени са в гр. Шумен и  гр. Стара Загора. Масите са изработени по проект в „Славянско изкуство” – Русе. Лампионите и настолните лампи са производство на „Минералсувенир”. Осветителните тела в четирите апартамента са италиански, такива са и шкафовете-огледала от обзавеждането на баните. Мокетите – син за „къщата на Чаушеску” и червен за „къщата на Живков” са английско производство. Камините в двата главни апартамента са украсени с медни пана, дело на русенския скулптор Георги Радулов. А във фоайето пред апартамените, има по една пластика от Никола Терзиев, женски фигури в стилистиката на статуите от „Пантеона на възрожденците”.
Вътрешната архитектура като ансамбъл се отличава с изчистени линии, опростеност, хармония и изящност. Запазени непокътнати през перипетиите на времето, стъклените мастилници върху работните бюра създават представата за деловитост и официалност. Мигът, в който държавата ни е отбелязвала своята 1300-годишна история, сякаш е застинал, а красотата на направеното от русенския архитект очаква да бъде преоткрита.