Регионален исторически музей - Русе
"All that I experienced afterwards had already been in Roustchouk". Elias Canetti
МУЗЕЙ "БАБА ТОНКА"

ул. „Баба Тонка“ 40
За контакти: телефон: 082/ 831 913

Работно време:
вторник - неделя от 9.00ч.
до 18.00ч.

почивен ден: понеделник

Музей „Баба Тонка“

Музей „Баба Тонка” е ключова експозиция за разбирането и представянето на Българското Възраждане и ролята на град Русе в процесите на национално съзряване. Реализацията му представя приносът на семейство Обретенови и Баба Тонка в осъществяването на задачите на Възраждането – движение за самостоятелна църква, просвета и революционна борба. В първоначалния си вариант той е открит по инициатива на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия в Русе на 2 юни 1958 г. в чест на VІІ конгрес на БКП в къщата на Никола Обретенов. Сградата е строена в периода 1907-1908 г., а през 30-те г. на ХХ век в нея Обретенов посреща множество гости от града и страната, което е предпоставка за превръщането на дома му в къща музей по-късно. В края на 80-те г. на ХХ век водещи проблеми около музея са деформациите на терена и сградата след земетресението от 1977 г. и необходимостта от конструктивното ѝ укрепване, както и осъвременяването на експозицията.

От октомври 1993 г. къщата е освободена от музейни служители и остава необитаема. На 2 юни 1994 г. е открита експозиция „Семейство Обретенови” в музейна къща „Захари Стоянов”.

През 1998 г. по проект „Красива България” сградата на вече бившия музей „Баба Тонка” е с ремонтирана фасада. Ремонтиран е и водопроводът, с което се постига намаляване на слягането на пристройката. Община Русе откупува обратно реституирания етаж и към настоящия момент цялата къща е собственост на Общината, предоставена за безвъзмездно управление на Регионален исторически музей – Русе.

Музеят „Баба Тонка” се разполага в двуетажна сграда с приземие. Представено е съзряването на нацията чрез просвета, религиозни изяви и бунтовни съзаклятия. Началото на експозицията е вторият етаж, където са застъпени темите: Баба Тонка и Семейство Обретенови; Читалище „Зора”, Четите на Ф. Тотю, П. Хитов, Ст. Караджа и Х. Димитър; Русенски революционен комитет, Червеноводската чета от 1875 г., Априлското въстание и Ботевата чета от 1876 г. Градска уредба на гостна стая е показана с мебели от семейството на воеводата Панайот Хитов, съхранявани в музея.