Регионален исторически музей - Русе
"All that I experienced afterwards had already been in Roustchouk". Elias Canetti
Спасителни археологически разкопки на територията
на римския кастел Сексагинта Приста в Русе през 2009 г .

Върбин Върбанов, Деян Драгоев

            Археологическите разкопки се проведоха в периода 01.09. - 23.10. 2009 г. (с прекъсвания) и бяха финансирани от РИМ-Русе. Проучванията бяха съсредоточени в “светилището на знамената” на Принципията на Сексагинта Приста, където бе запазено тухлено подово ниво от IV век и ненарушени структури от по-ранни епохи. Поради ограничените средства, изцяло са проучени около 25 кв. м.

хронологични нива


            Общо за сезон 2009 г. са открити 3391 фрагмента керамика, от които 1927 се отнасят към тракийския период, 1455 към Римския (и късноримски), три към средновековния (Х-ХІ век) и шест към късно османския период (ХІХ век). Открити са и 25 монети от периода І-IV век: един изтрит ас от І век; шест от първата половина на ІІІ век; 13 от последната четвърт на ІІІ век, четири от първата половина на IV век и една неопределима.  
            Тракийски период
            През 2009 г. бяха изследвани 10 ями (означени с номера от 75 до 82 А), в квадрати І’ 2, І’ 3, ІІ’ 2 и ІІ’ 3. Дълбочината им (от предполагаемото тракийско ходово ниво) е от -1,30/-1,50 м до -3,28 м от репер, а диаметрите им, при льосовото ниво, са от 0,90 м до 1,70 м. Интересна е формата на яма № 78, дъното на която е на -2,79 м от репер, с диаметър при льоса 1,50 м.  В нея е вкопана друга яма, с диаметър около 0,70 м, която се разширява надолу в льоса и при дъното диаметърът й е вече 1,44 м. В яма № 76, на различни нива, в пласт пепел, са открити дъно от гърне и гърне без устийния ръб. 
В проучваната площ, в ненарушения тракийски пласт не са открити други структури освен ями. Пълнежът им е подобен на този на проучените през предните сезони. Открити са 30 кремъка, 39 камъка варовик, 103 фрагмента обмазка, 28 фрагмента от питос и 1927 фрагмента керамика. От нея 1112 фрагмента са открити във вкопаните в льоса ями, 555 - в ненарушеното тракийско ниво над льоса и 125 – в римските нива. Съотношението на керамиката, работена на ръка и тази на колело е малко по-вече от 2:1.
Датировката на откритите керамика и находки е в рамките на ІІ век пр. н.е. / І век от новата ера. Важна за датировката на целия комплекс е откритата фибула, производна от типа Aucissa, датирана от 20 до 60/80 г. на І в. от н. е. Други датиращи находки са анепиграфен печат и фрагменти от имитации на мегарски чаши с релеф. Интерес предизвиква и откриването на фрагменти графитна керамика.
            Римски и късно римски период
            След демонтирането на запазения тухлен под в “светилището на знамената” на Принципията на кастела Сексагинта Приста, се установи, че той е нарушен от яма, означена с №1.  В пълнежа й са открити само нехарактерни фрагменти късноантична керамика и затова може да се заключи само, че ямата е изкопана след началото на V век, когато Принципията преустановява функциите си. В останалата площ са регистрирани още две ями (означени с номера 2 и 3), запечатани от подовото ниво в „светилището на знамената”. Те са добре датирани по откритите в тях монети и находки. В яма № 2 са открити осем монети, като последната е на Диоклециан, емисия 292 г. В яма № 3 са открити три монети, като последната е на Максимиан Херкулий, емисия 293 г. Ямата частично разрушава друга римска яма, означена с № 4. По откритата там керамика тя може да се датира най-общо в ІІІ век.
Освен римските ями, в проучваната площ са зачистени няколко петна с концентрация на отухлена глина, пепел, въглечета, камъни и кости. В техния контекст са открити фрагмент от мраморна оброчна плочка и девет монети, с последна на  Максимиан Херкулий, емисия 285-286 г. На ниво -1,00 м от репер, в квадрат ІІ’ 2/І’ 2, е зачистена in situ четириъгълна база за колона, която е свързана с храма на Аполон.
Важни за хронологията на Принципията са откритите три монети от IV век между тухленото и хоросановото подово ниво и една, открита в хоросановото. Те позволяват да се датира изграждането  на Принципията (и въобще късноримския кастел Сексагинта Приста) по времето на Константин Велики. Достигналото до нас тухлено подово ниво обаче, е от ремонт, направен между двете готски войни на император Валенс.   
            Късно османски период
            Към този период се отнася вкопаване в кв. ІІ’ 2, което е с площ по-малко от 2 кв.м. и стига до ниво -0,70 м от репер. Откритите находки са характерни за периода ХІХ век. Сред тях са открити и три фрагмента от периода Х-ХІ век.

 

Download the english translation of this text