Регионален исторически музей - Русе
"All that I experienced afterwards had already been in Roustchouk". Elias Canetti
Селищна могила и некропол до с. Кошарна, Русенска област

Димитър Чернаков

Селищна могила Кошарна е известна от 2006 г., когато в района на община Сливо поле бяха проведени редовни теренни обхождания. Разположена е в местността “Кайнак дере”, на 3 км южно от с. Кошарна, община Сливо поле. Могилата е с форма на пресечен конус. Намира се върху склон с югоизточно изложение до малко изворче, от което води началото си поток. Обектът е с размери: диаметър 66 м, средна височина 5 м, площ 2,7 декара (Фиг. 1).

 Проучва се от 2007 г. с научен ръководител Димитър Чернаков – Регионален исторически музей – Русе, научен консултант ст.н.с. д-р Явор Бояджиев – Национален археологически институт с музей – БАН (Чернаков, Гюрова 2008; Чернаков, Гюрова 2009; Чернаков, Гюрова 2010).
 Посредством археологически сондажи досега частично са изследвани 4 жилищни хоризонта (останките от 4 селища, натрупани едно върху друго), материалите от които принадлежат към късната каменно-медна епоха (халколит) и култура Гумелница. Открити са деструкции от няколко горели постройки. Ориентирани са спрямо късите стени с посоки север – юг. Конструкцията им е забити в земята дървени греди, оплетени с тънки пръчки и обмазани с няколко пласта глина (Фиг. 2) При някои от постройките подът е бил неколкократно обмазван с тънък слой от жълта или зелена глина и периодично опалван.

През 2009 г е проучен участък от а сграда на дълб 3.60 – 4,08 м от нивото на централния репер, принадлежаща към III строителен хоризонт (Фиг. 3). Деструкциите от постройката са съставени от 2 пласта: 1. Въглени, овъглена дървесина и керамични фрагменти, над който на места има мазилки с оранжево-червен цвят (по-слабо горели); 2. Жълта глинеста пръст, върху който в отделни участъци се виждат следи от изгоряла дървена конструкция. Постройката е ориентирана спрямо късите си страни в посоките север - юг. Широчината й е 6 м (Фиг. 4). Дължината не е известна, тъй като продължава извън проучвания от нас сектор. Източната стена е маркирана от 10 дупки от колове в неправилна редица, от външната страна на която има обмазка от тънка сиво-зелена глина. Западната стена е маркирана от 5 дупки от колове в редица. В постройката е имало поне 2 помещения. Те са отделени едно от друго посредством вътрешна стена от забити в земята дървени греди. Фундирани са посредством вкопаване от зелена глина, върху която са регистрирани 5 дупки от колове с ориентация на югозапад. (Фиг. 5). Подът е съставен от 3 пласта сиво-зелена глина с деб. 0,03 м до 0,05 м, които са отделени един от друг посредством 2 тънки ивици от червено-кафява опалена глина (Фиг. 6). В южното помещение се откриха 2 цели керамични съда и камъни за стриване на някакъв вид суровина или зърно. До ситуацията е регистрирана паднала малка глинена стеничка (Фиг. 7). В другото помещение на постройката се откриха 3 съда, 2 от които са били начупени в резултат от рухването на постройката. В единия от тях се откри колективна находка от 24 кремъчни пластини, 2 фрагмента от накитни предмети от Spondylus и черупка от речна мида (Фиг. 8). Находките са характерни за късния халколит.

 На дълб. 4,22 м е разкрит скелет на дете, намиращ се под постройката (Фиг. 9). Позицията му е хокер на дясно, глава на югозапад. Костите на едната ръка (лакътна и лъчева ) са зад черепа. Бедрото на левия крак (запазено) и пищялите са почти под прав ъгъл. До черепа, който е сплескан, и гръдния кош от ляво на скелета – животинска лопатъчна кост. Върху тилната част от черепа – мидена черупка. Зад гръбначния стълб – животински кости. Дължина на скелета – 0,44 м. Около него – дребни въгленчета.

 В централната част на могилата е открита голяма яма (Фиг. 10). Тя е с обърнато камбановидна форма, овално сечение с диаметър в горната си част – 1,80 м, и в долната – 1,00 м. Ямата започва от дълб. 1,10 -1,20 м от нивото на I хоризонт, нарушава изцяло хоризонти I, II, III и достига до дълбочина 4,50 м, където е нейното дъно. Стените на вкопаването не са обмазани. Запълнителят на ямата се състои от деструкции от горели мазилки с различна големина и форма, фрагменти от керамични съдове, животински кости, камъни, изгоряло дърво. Разграничават се 4 етапа на запълване, проследени от долу нагоре както следва: 1. Горели мазилки с различна големина от дълб. 4,50 до 4,20 м; 2. Кафяв седимент, примесен с горели мазилки, въглени и камъни с различна големина и форма. Той е с голяма дебелина, започва от 4,15 м и достига до дълб. 2,74 м. На дълб. 3,75 м в северната половина на ямата е открит цял скелет от агне, млад индивид. Лежи на дясната си страна, главата е извита към лявата страна и е ориентирана към североизток, трупът е с ориентация юг (предна част) – север (задна част). Костите от таза и долните крайници не са в анатомична последователност. Вероятно това е резултат от по-късни биотурбации. На дълбочина 3,46 м е открит друг скелет от куче. То има височина при холката 53 см. Животното лежи на дясната си страна, главата е ориентирана към североизток. Скелетът е с характерно оцветяване в кафеникаво което се получава често при разлагане на меките тъкани. От пояса назад има изместване на таза и крайниците при което е нарушена анатомическата последователност и цялост на скелета. При това таза е обърнат с вентралната си страна на опаки. Фактът, че костите са в анатомична последователност показват, че трупът и по-специално меките тъкани не са били напълно изтлели. Всички кости категорично са от един индивид. Вероятно преди депозирането на животното в ямата то е било разчленено. 3. Сиво-зелен глинест седимент с дебелина 0,30 – 0,64 м от дълб. 3,00 – 2,50 м. На дълб. 2,70 м е открит скелет на сърна, млад индивид. Лежи на дясната си страна, черепът липсва. Ориентиран е северозапад (предна част) – югоизток (задна част).; 4. Откроява се от дълб. 2,50 до 1,20 м. Сиво-черен седимент с примеси от дребни мазилки и дребни въглени, в който се очертават един над друг 3 ивици от концентрации с опалени мазилки с по-големи размери.

Ямата е направена по време на финала на обитаването на селищната могила - втора фаза на култура Гумелница. Тя принадлежи към комплекс от съоръжения, които се намират в централната част на селището. Откритите в нея скелети на диви и домашни животни, някои от които с липсващи части, параметрите на вкопаването, както и неговото местоположение изключват възможността да става въпрос за боклучна яма. Откритите ситуации в нея вероятно са свидетелство за извършени жертвоприношения. Наличието на няколко пласта на запълване е свидетелство за многократно използване на съоръжението за ритуални цели.

 Керамиката от ямата по технологични и типологически признаци не се отличава от тази в хоризонт 1, отнесена към финала на халколита в Североизточна България (Фиг. 11; Фиг. 12).

 През 2009 г е открит принадлежащия към могилата некропол посредством сондажи (10 бр.) в местността “Кору Гьoлджук”, намираща се на 160 м северозападно (Фиг. 13). Проучена е площ от общо 300 м2. Открити са 3 гроба (Фиг. 14; Фиг. 15; Фиг. 16). Те са на дълбочина между 0,67 - 0,85 м от повърхността. Мъртвите са погребани чрез трупополагане в позиция хокер на ляво с глави на североизток. В гробовете не е открит инвентар, по костите на всички скелети се откриват бучки от червена охра. Трите гроба са на средно разстояние 5 м един от друг и са почти в редица. В непосредствена близост до тях на дълб 0,75 м от повърхността е открита колективна находка от 33 броя керамични съда (Фиг. 17). Разположени са един до друг и лежат на различни страни върху опожарено подово ниво. Измежду тях са регистрирани фрагменти от дебелостенни съдове, както и един камък с плоска форма (хромел), напукан. Върху съдовете са открити горели мазилки с кафяв цвят. Касае се постройка/структура, разрушена от пожар. Подовото ниво, върху което е открита находката, лежи на 10 см над лъосовата повърхност. Колективната находка принадлежи към късния халколит и култура Гумелница.

 Oткритите находки в могилата влючват пластика от керамика и кост (Фиг. 18; Фиг. 19), култова масичка със знак Y върху долната страна (Фиг. 20), фрагменти от накити, изработени от мида Spondylus (Фиг. 21), предмети и сечива от кост, рог, мед, камък и керамика (Фиг. 22; Фиг. 23) и предимно сечива от кремък (Фиг. 24).

фиг. 1

фиг. 2

фиг. 3

 

 

фиг. 4

фиг. 5

фиг. 6

 
 

фиг. 7

фиг. 8

фиг. 9

 
 

фиг. 10

фиг. 11

фиг. 12

 
 

фиг. 13

фиг. 14

фиг. 15

 
 

фиг. 16

фиг. 18

фиг. 19

 

фиг. 20

фиг. 21

фиг. 22

 

фиг. 23

фиг. 24

 

Литература:

Чернаков, Гюрова 2008: Д. Чернаков, М. Гюрова. Аварийни археологически разкопки на селищна могила № 1 до с. Кошарна, община Сливо поле, Русенска област. – Археологически открития и разкопки през 2007 г. София 2008, 68 – 72.

Чернаков, Гюрова 2009: Д. Чернаков, М. Гюрова. Археологически разкопки на селищна могила № 1 до с. Кошарна, Русенско. – Археологически открития и разкопки през 2008 г. София 2009, 90 – 93.

Чернаков, Гюрова 2010: Д. Чернаков, М. Гюрова. Археологически разкопки на селищна могила и некропол до с. Кошарна, Русенско. – Археологически открития и разкопки през 2009г. София 2010, 73 – 75.