Регионален исторически музей - Русе
"All that I experienced afterwards had already been in Roustchouk". Elias Canetti
РАЗКОПКИ НА ЕПИСКОПСКА РЕЗИДЕНЦИЯ
ОТ НАЧАЛНИЯ ОСМАНСКИ ПЕРИОД В ЧЕРВЕН

(резюме)

През 2006 г.бе завършено изцяло проучването на архитектурния комплекс на резиденцията на Червенския епископ през ранния османски период. Разкопките бяха насочени към разкриване на югозападната оградна стена на комплекса, на връзките й със съседните стени, както и към проучването на територията между тях и църква № 11.

Установи се, че теренът има две добре изразени от понижение на скалната основа нива. По-високото (с 0, 7 – 0, 9 м) се формира от скална площадка с размери 6/ 5 м. пред западния вход на църква № 11. Неравностите на скалната основа там са поравнени с каменен блокаж, който поради понижението на площадката към север и запад е ограничен от ниска подпорна стена. В скалната основа до западната стена ца църквата и пред западниня й вход се разкриха четири засечени гробни камери. Двете най-северни от тях вероятно са били семейна гробница. Видът на камерите е идентичен с разкритите край северната стена и във вътрешността на църквата. Съдържанието им от размесени човешки кости от различни индивиди показва, че те са преизползвани многократно и във времето, когато след изоставянето на комплекса тук се формира некропол. Погребение in situ на мъж на средна възраст и без инвентар се разкри единствено в камера № 3. Там в насипа имаше сферични копчета от по-стари погребения, както и череп с отпечатка върху челото от меден или бронзов накит. Друг череп е с пробит отвор от изстрел.

По-ниското ниво се заема от западната и северозападна част от оградената територия. То е обхващало обширен двор, ходовото ниво на който е било заравнена скала или каменна настилка върху запълнените с блокаж и пръст по-ниски участъци. В скалата има кръгли и четвъртити дупки за вертикални колони, сантрачи или технологични съоръжения от по-ранни периоди.

Разкритата югозападна оградна стена на комплекса има същите характерни белези като северната и южната. Тя е с дължина 12 м. и е градена лошокачествено от ломени камъни с кална спойка. Фундирана е плитко в насип, съдържащ материали от периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.) и е запазена само в отделни участъци на височина един ред камъни. В южния си край стената прекъсва изцяло и не може да се разкрие връзката й с южната оградна стена. В този ъгъл на комплекса вероятно е бил неговият вход, тъй като на това място той граничи с основната червенска улица, нивото на която тук е еднакво с това на дворната настилка.

Намерените находки (фрагменти от керамични съдове, от свещници, бронзова релефна апликация с изображение на св. Богородица Одигитрия, керемида с врязан кръст и надпис IC—XC/ NI-KA, гема от полупрозрачен камък, монети и др.) отново потвърждават, че тази територия и обитавана от бронзовата епоха до началния период на османското владичество, когато тук същестувува комплексът на епископската резиденция. Археологическата обстановка показва, че той е унищожен от пожар, вероятно по време на походите на влашкия воевода Михаил Витяз южно от р. Дунав в края на ХVІ в.

Стоян Йорданов